Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Опита се да му обясни. Каза му, че не е свикнала да спи в едно легло с друг човек. Наговори му много неща. Оплака се, че се нуждае от свое собствено жизнено пространство при наличието на осем акра зелена площ в Ню Хемпшър. И двамата не ги биваше много в приказките, но разговаряха дълго в деня, преди Шейла да замине за Чапъл Хил, където живееше сестра й и където й бе намерила работа. Тя му каза: До гуша ми дойде. Той и отговори: Можем да се чуваме по телефона.

Том никога нямаше да забрави начина, по който тя го изгледа. По-скоро съжалително. Не гневно, а разочаровано, както човек гледа старото си куче, което се е изпикало където не трябва. Шейла му се обаждаше веднъж седмично. Имаше нещо майчинско в думите й. Държеше се като отговорен родител, който проверява дали всичко е наред и дали детето му се пази от неприятности. Истината бе, че той се чувстваше като автомобил, ръждясващ край пътя. Обичайна гледка по тия места.

Наля си кафе от кафеварката в чаша, върху която имаше смешен доскоро надпис: „Това тяло дали не ме прави дебел?“ Добави препълнена лъжица захар. Шейла я нямаше да му направи забележка. Можеше да си сложи колкото си иска захар. Както гласеше мотото на щата: „Живей свободно или умри!“

Пикапът „Додж“ запали веднага, но след два часа друсане кафето явно бе станало на урина и стомашни киселини. Спря няколко пъти за почивка. Спеше му се зверски, а и трябваше да направи нещо с пружините на седалката. Да беше инвестирал в една от онези подложки за седалки, каквито имат шофьорите на камиони с хемороиди.

Отне му четири часа да стигне до Карлайл, Кънектикът, и беше в лошо настроение. Четири загубени часа от живота му. Макар че какво ли щеше да прави през това време? Все пак четири часа.

— Ще отскочиш набързо — каза му Кастор.

Четири часа не беше никакво отскачане набързо.

Задачата обаче щеше да е фасулска. След като направи няколко огледа по улица „Елм“, се убеди в това. Полицията в Карлайл я нямаше никаква. А госпожицата живееше в кукленска къща без видими мерки за сигурност. Остъклена веранда. Обикновени стъкла на прозорците. Никакви увивни растения по къщата, където можеше да има скрити камери. Нямаше да се учуди, ако вратата й се окажеше незаключена.

И все пак това пътуване бе по работа, а не за удоволствие; беше професионалист. Кастор нямаше да му възложи задачата, ако не беше така. А това означаваше, че е време за шоу в стил Навахо Блу.

Паркира камиона на отсрещната страна на улицата на неколкостотин метра от къщата. След като най-накрая излезе от камиона — с облекчение се махна от собствената си воня и пръдня — беше облечен в униформа на работник от битовите услуги: сребристосива риза и панталони с избродиран на джоба надпис „Майстор от услугите“ и кожен колан с инструменти. Момче от битовите услуги: на такъв приличаше. Никой нямаше да му обърне внимание, освен ако не е клиентът, който го е повикал. По улица „Елм“ се редяха добре поддържани дворове с разцъфнали храсти: червен кисел трън, синя хвойна, тис, форзиция — тези видове растения се бяха превърнали в местна забележителност за Североизтока. Той протегна глава и заоглежда къщите от двете страни на улицата. Доколкото успя да види: четири вида растения, четири стила къщи. Всички в първокласна Америка са много специални, нали?

Навахо Блу видя празен гараж, нямаше кола и на автомобилната алея. Не забеляза никого на прозорците. Доближи входната врата и натисна звънеца, готов да се направи, че е сбъркал къщата, ако някой отвореше. Както очакваше, не се появи никой. Заобиколи къщата и откри мястото, откъдето влизаха телефонният и коаксиалният кабел. Нямаше нищо по-лесно да монтира подслушвателно устройство на телефонната линия. Онова, което щеше да използва — като повечето пенсионирани агенти той разполагаше с цяла торба такива устройства — не беше нищо специално, но проверено и надеждно. Коленичи и извади устройство за тестване на кабелажа, малка черна пластмасова кутийка като дистанционно за отваряне на гараж с дисплей LCD, и го пъхна под кабелажа. Усети малък кръгъл предмет, с големината на малка батерия. Беше устройство за засичане на сигнали. Какво е това, по дяволите?

Надвеси се над него и потвърди визуално откритието си. Някой бе идвал преди него. Телефонната линия вече се подслушваше, при това с устройство, по-добър модел от неговото. Позволи си да се промъкне през задния вход — ключалката му отне петнайсет секунди, не беше най-доброто му постижение, но не беше и зле — и разгледа къщата. Приятно, но скромно обзаведена — момичешка къща, но не кукленска. Нищо розово или пухкаво. От друга страна, нищо не подсказваше, че е леговище на престъпница.