Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Знаеш ли, тук нямат кош, но какво ще кажеш за една игра у дома? — каза той, усмихвайки се лъчезарно.

— Друг път — отговори Андреа. — Сега трябва да се поровя в архива. Оня, досадния в мазето.

Брандън кимна.

— Полезните документи са затворени в сандъци. Всички са заключени като мръсни списания.

— Какво разбираш ти от такива неща? — попита тя, правейки се на строга.

Лицето на момчето се озари от още една радостна усмивка. То беше гениално, но беше също така и момче.

Сандъци: явно ставаше дума за рядко употребявани архиви. Трябваше да стигне до тих, но този път се нуждаеше от помощ. Но не от някой от старшите служители. По-скоро щеше да помоли някой по-млад служител от нисък ранг. Мина през един от по-малките офиси извън библиотечното крило, покрай хладилник с вода и кафе машина, и се представи на двайсет и няколко годишен мъж, който сортираше купчина поща. Мъжът — блед като луната — с къса, миша на цвят коса и пожълтели от никотин пръсти, я позна по име, беше чул, че е новият член на управителния съвет, и явно остана доволен, че тя му отдели време да се запознаят.

— Не зная дали можете да ми помогнете — каза Андреа след първоначалните любезности. — Ако ви преча, веднага ми кажете.

— Изобщо не ми пречите — отвърна мъжът, който се казваше Роби.

— Помолиха ме да прегледам някои документи, нали знаете, разни неща, свързани с управителния съвет, но се заключих отвън пред архивите в мазето — излъга тя изкусно, без дори да подозира, че е способна на подобно нещо. — Много е досадно.

— Ни най-малко! — отговори мъжът, благодарен, че може да остави за малко преглеждането на пощата. — Ни най-малко. — Той огледа офиса. — Сигурен съм, че тук някъде има ключ.

Мъжът започна да рови из чекмеджетата на бюрата, докато откри ключа.

— Вие сте истинско съкровище — каза Андреа. — Ще ви го върна след малко.

— Ще дойда с вас. От тук е по-близо.

Без съмнение мъжът се надяваше пътьом да изпуши една цигара.

— Толкова ми е неудобно, че ви досаждам — изгука Андреа.

Но тя остана доволна, че мъжът й показа пътя, защото вместо по оживеното главно стълбище, я поведе надолу по по-тясна задна стълба, която слизаше зигзагообразно до мазето. Мазето всъщност въобще нямаше вид на мазе, беше елегантно подредено и обзаведено, миришеше на лимонов препарат за мебели, на стара хартия, дори леко на стар тютюн за лула. Стените бяха облицовани с ламперия; подовете покрити с уилтшърски килими с характерни десени. Архивите бяха разпределени в две секции, едната от които се намираше зад заключена метална решетка, както й каза Брандън. Мъжът отвори на Андреа и после бързо се качи нагоре, без да скрие нетърпението си да задоволи глада от никотин.

Андреа остана сама с архивите на фондацията. Черни ламинирани кутии с етикети по азбучен ред стояха пред нея в дълги редици. Имаше стотици кутии и Андреа не знаеше откъде да започне. Дръпна най-близката, разрови документите. Фотокопия на фактури за ремонти и поддръжка на мястото отпреди петнайсет години. Тя върна кутията на мястото й и започна да преглежда друг рафт. Беше като вземане на проби от почвата. Когато стигна до фактурите за месеца, в който бе убита майка й, се зачете внимателно, изучавайки всяка подробност, надявайки се нещо да изскочи, нещо да й се стори необичайно. Нищо.

Петата кутия, която разгледа, съдържаше телефонни сметки от централата в Кътоуна, както кутията до нея. Тя стигна до последната кутия на този рафт и продължи да разглежда, докато стигна до кутия с телефонните сметки от периода на смъртта на майка й. Отново не забеляза нищо особено, което да си заслужава да бъде прегледано втори път. Накрая тя отвори кашон с телефонните сметки от последната половин година. И без да има нещо конкретно на ум, извади списък с телефонни обаждания от последния месец и го пъхна в чантата си.

Зае се да огледа друга секция, отвори една кутия, после друга. Заинтригува я това, че неколкократно се споменаваше обект в Изследователския триъгълен парк в Северна Каролина. Прегледа бързо останалите рафтове и спря, след като се натъкна на поредица от кутии с документи, върху чиито етикети се съдържаше сигнатурата ИТП — Изследователски триъгълен парк.

За какво ли се отнасяше? Наведе се и извади от най-долния рафт няколко документа от кутии със сигнатура ИТП. Няколко бюджетни линии за дребни на пръв поглед неща подсказаха, че обектът е щедро финансиран. Но въпреки това за него нито веднъж не бе споменато на заседанията на управителния съвет. За какво ли бяха предназначени парите?