Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Моля те — каза тя, мъркайки като коте.

После пристъпи към него, галейки гърдите си с едната ръка. Движенията й бяха чувствени, но мотивирани от мисълта за оцеляване. Присви очите си съблазнително, след което неочаквано се облещи.

Белкнап видя червеното петно, което цъфна в средата на челото й, половин секунда преди да чуе тих пукащ звук зад себе си. Той се хвърли на пода и се претърколи зад голямото легло.

Някой стреля с оръжие със заглушител, затваряйки завинаги устата на Дзингарети.

Припомни си какво бе успял да зърне от нападателите, насили се да събере отделните фрагменти в едно цяло. На вратата… имаше двама мъже, въоръжени с автоматични пистолети с дълги цеви и оптични устройства. И двамата имаха къси черни коси. Единият бе облечен в черно яке от изкуствена материя и имаше смъртоносния поглед на акула чук — явно беше наемник ветеран със забележителни умения. Точен изстрел с пистолет в стая бе непостижим за повечето професионалисти. Белкнап видя отраженията на двамата мъже върху поставката на металния лампион на пода. Движеха бързо оръжието пред себе си, но бяха пристъпили само няколко крачки в стаята. Внимаваха далеч повече, отколкото Белкнап би внимавал на тяхно място. Поне единият от тях трябваше да се възползва от елемента на изненада и да нахълта в стаята.

Техните движения му подсказаха ясно едно нещо. Търсеха него. Задачата им нямаше да бъде изпълнена изцяло, ако не размажеха и мозъка на Белкнап.

Белкнап се промъкна под леглото на ръка разстояние от единия нападател. Протегна ръката си, свита като кука, и удари с всичка сила.

Беше рисковано действие: току-що издаде местоположението си.

Мъжът се строполи тежко на пода. Белкнап измъкна оръжието му и секунда по-късно стреля в него. Бой от близко разстояние е като скоростен шах. Спираш да мислиш и губиш. Бързината на реакцията е от съдбоносно значение. Усети как струя топла кръв плисна лицето му. Къде ли се намираше вторият нападател, онзи, който покриваше другия ъгъл на стаята?

Белкнап сграбчи тялото на убития мъж и го повдигна във въздуха. Внезапното движение предизвика стрелба, както очакваше, едно бързо ра-та-тат , при което вероятно бе изпразнен целият пълнител и се разбра точното местоположение на мъжа. Белкнап настрои новопридобитото оръжие на единична стрелба и натисна спусъка. Точността на изстрела важеше много повече от обема. По-добре да натисне няколко пъти, отколкото да се озове с празен пълнител.

Викът на мъжа му подсказа, че куршумът го е засегнал, но не някой жизнен орган.

После дочу звук от счупване на стъкло и нова двойка мъже нахлуха в стаята от балкона отвън. Белкнап издърпа мъртвото тяло върху себе си. Усещаше топлината на трупа, острата миризма на неговата пот. Хората от групата му не можеха да бъдат сигурни, че е мъртъв, така че нямаше да стрелят свободно към него. Това щеше да осигури на Белкнап само няколко секунди, но секунди от които се нуждаеше.

Единият от новодошлите — висок, як и мускулест — носеше бойна жилетка и компактно автоматично оръжие „Хеклер и Кох МР5“, известно като „метла“. Той изстреля един откос върху матрака. Никой, който се криеше долу, не би оцелял. Беше емоционална предпазна мярка, помисли си Белкнап, докато произвеждаше внимателно прицелени изстрели в гръдния кош на всеки от мъжете в интервал от една секунда. Бяха почти еднакви на ръст за негово удобство; нагласянето между двата изстрела беше съвсем слабо.

Белкнап чу как раненият мъж, когото забрави, постави нов пълнител в пистолета си. Мамка му! Грешка, която не трябваше да си позволява.

С мълниеносна бързина той насочи пистолета и натисна спусъка, съзнавайки, че успехът или провалът ще зависят от следващите части от секундата. Видя как единственият останал куршум се заби в гърлото на нападателя и как мъжът се свлече на пода. Ако се бе забавил с части от секундата, куршумът щеше да е изстрелян от неговата жертва и Белкнап, а не нападателят щеше да е последният повален.

Белкнап се изправи на крака и му се зави свят от касапницата около него. В хотелската стая лежаха труповете на четирима силни млади мъже — хранени и обучавани поне две десетилетия със скъпоструващи тренировки. Мъртви. Мъртво бе и едно красиво момиче, едва станало жена, силно привързано към своите трудещи се родители, на които светът никога не бе давал почивка. Мъртви. Човешки животи, превърнати в купчини месо. Ако бяха навън, а не в прохладата, поддържана от климатика в този стъклен кит, мухите вече щяха да кръжат и да кацат отгоре им. Белкнап току-що бе убил четирима добре въоръжени мъже и остана жив. Боят отблизо бе истинско изкуство, а той имаше много по-голям опит от своите противници. И все пак не изпитваше чувство за завоевание, чувство за победа. По-скоро го обзе дълбоко чувство на празнота.