Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Ако не се отнасяме към смъртта с уважение — обичаше да казва Джаред, — тя ще си отмъсти подобаващо.

Прекара следващите три минути в претърсване на убитите мъже. Имаха портфейли, тъпкани с фалшиви лични карти, предназначени за бърза смяна на самоличностите. Накрая, в малкото джобче на бойната жилетка на единия нападател откри лист хартия, сгъната на тънко руло. Върху него имаше списък с имена.

Белкнап избърса кръвта от лицето си в банята и бързо се изниза от хотела. Едва след като нае раздрънкан джип от намиращия се наблизо гараж за коли нед наем и го подкара, се зачете в списъка.

Познаваше няколко от имената. Неотдавна убит репортер на италианския вестник „Република“. Магистрат от Париж, за чието убийство също неотдавна писаха вестниците. Повечето от останалите имена на хора, набелязани да бъдат убити, не му говореха нищо. Едно от тях обаче бе Лучия Дзингарети.

Самостоятелното шофиране до централата на фондацията „Банкрофт“ в Кътоуна бе съвсем различно преживяване от това, да те закарат до там. Андреа Банкрофт се радваше, че обърна специално внимание на поредицата от завои, когато пътуваше дотам на задната седалка. И при това положение тя сбърка няколко завоя и й отне по-дълго време, отколкото трябваше.

На главния вход я посрещна сърдечно жена с гъста меденочервена коса, която остана леко изненадана от появата й.

— Дойдох да почета малко — каза Андреа. — Да се подготвя за следващото заседание на управителния съвет, нали знаете. Спомням си, че на втория етаж има голяма библиотека. — В края на краищата тя беше член на борда. Истинската й цел бе да разгледа евентуални проекти за двайсетте милиона долара, които Пол Банкрофт задели за нея, но тя прецени, че ще е по-добре да не обсъжда с други сумата, която й бе отпуснал. Някой можеше да го сметне за фаворизиране. — Освен това връщам документите, които ми доставихте вчера.

— Много сте съвестна — каза й жената с усмивка. — Това е чудесно. Ще ви направя чай.

Един след друг служителите на фондацията се появиха от кабинетите си да я поздравят и да й предложат своята помощ по всеки въпрос, който би я заинтересувал. Просто проявиха загриженост.

Може би прекалена загриженост? С твърде голяма готовност й предложиха да й помогнат. Дали намерението им бе да я следят? През първите два часа Андреа прегледа енергично проектите за канализации и водопроводи в неразвития свят. Трябваше да признае, че разнообразието от информация във фондацията беше впечатляващо. В залите за изследване книгите и папките бяха подредени на лавици в елегантни кутии от орехово дърво. Докато се разхождаше из читалнята на библиотеката, видя момче с къдрава руса коса и бузи, червени като ябълка. Брандън. В скута му имаше купчина книги: някакъв том по естествена история, който приличаше на руска монография за теорията за числата и „Метафизика на нравите“ на Кант. Съвсем не подхождаха за средностатистическото тринайсетгодишно дете. Погледът му светна, след като я видя. Брандън изглеждаше уморен; под очите му имаше торбички.

— Хей, ти — ухили се той.

— Хей, ти — отвърна тя. — Леко четиво, а?

— Всъщност, да. Чувала ли си за стреловидните плоски чернодробни глисти? Страхотилище. Това миниатюрно създание от типа на червеите има страхотен жизнен цикъл.

— Нека да отгатна. Всеки делничен ден пътува в метрото до офис в Ню Йорк, докато се пенсионира, а след това се мести в Маями до смъртта си.

— Става дума за различен вид, госпожо. Значи попада в охлюв, който го изхожда, така че термитите, които обичат екскременти от охлюви, го поглъщат, а когато попадне в тях, започва да ги манипулира. Така програмира термита да се изкачи на върха на тревичка, след което го парализира и термитът остава там през целия ден, за да е сигурно, че ще бъде изяден заедно с тревата от овца.

— Хм — Андреа направи физиономия. — Значи програмира термита, че да бъде изяден от овца? Любопитно. Предполагам, че всеки си има своя представа за добро прекарване на времето.

— Става дума за оцеляване. Виж, червата на овцата са средата, където глистът се размножава. Така че, когато овцата се изходи, милиони глисти виждат бял свят. Всички те са готови да бъдат погълнати от термити и да ги програмират за унищожение. Господства плоският чернодробен глист.

— А аз от дълго време си блъскам главата за птиците и пчелите — каза му Андреа, поклащайки глава.

Малко по-късно тя ровеше в кутия с дискове, пълни с данни за заболеваемостта и смъртността от Световната здравна организация, когато белокоса служителка й хвърли любопитен поглед.