Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Асистентката се появи отново с телефона, сочейки към него.

— Ще трябва да се обадиш — каза тя.

Лукас свали слушалките, изправи се и се оттегли в офиса си от другата страна на залата.

— Те казаха да! — изписука от радост неговият агент Ари Сандърс.

— За какво говориш?

— Осемдесет процента от залата. Медисън скуеър гардън. Чудиш се: как така Ари Сандърс успя да уреди това. Наистина се чудиш. Но вълшебниците не издават тайните си.

— Аз съм бавен шотландски реотан, Ари. Трябва да ме светнеш за какво става дума. Нямам представа за какво говориш.

— Добре, добре. Не мога да ти откажа нищо. Чухме, че Гардън трябвало да отменят представление поради проблеми със застрахователите. Можеш ли да повярваш? Изведнъж в програмата им зейва голяма дупка. Петък вечер трябва да угасят лампите, представящ ли си? Все едно твоят верен рицар да извърши въоръжен грабеж. Отвличане посред бял ден. Казвам на мениджъра, че има едно момче, което може да продаде залата за четири дни, и това е моето момче. Прав ли съм? Само пускаш реклама по радиото за изненадващ концерт на Лукас. Та това е новина за първа страница на вестниците.

— Новина е и за мен — каза Лукас предупредително.

— О, трябваше да го изиграя по този начин. Държах топките му в ръцете си и стисках яко. Казвам му, Лукас не е изнасял концерт наживо в САЩ от дълго време. Но ако искате да отмени самоналожената си забрана, трябва да му предложите каквото му се полага. Осемдесет процента от залата. Така му казах. Копелето започна да се ослушва и да ми разправя как те никога не предлагали повече от петдесет процента и прочие, и прочие. Казвам му: Добре! Разговорът ни приключи. А той вика: Почакай един момент. Броя на ум: едно Мисисипи, две Мисисипита… И той кандиса. Можеш ли да повярваш? Кандиса! Ню Йорк, вдигни малко шум… за Лукас!

— Чуй ме, Ари — каза Лукас и душата му се сви от тревога. — Аз не съм сигурен дали…

Ари Сандърс го прекъсна с обичайната си енергичност.

— Ти си светец! Проклет шотландски светец! Всичките тия благотворителни концерти, които правиш през последните три години — направо ми призлява, като се сетя. Сираци и вдовици, на колко ли си помогнал? Чувствам се като нищожество. Твоят кръстоносен поход в името на децата. Наистина е вдъхновяващо. Както пише списание „Тайм“, никой не е направил повече, за да привлече вниманието на света към най-лошото. Рокзвезда със социално съзнание — на кой би му хрумнало? Само на Лукас.

— Е, и?

— Достатъчно. Със сигурност имаш любовта на сираците и вдовиците. Но тайната на живота е в баланса. Трябва да проявиш любов и към ордите фенове на Лукас. Трябва да проявиш любов и към малкия Ари Сандърс, който се изтрепва за теб по цял ден.

— Двайсет процента изведнъж ти се видяха недостатъчни?

— Остави това — каза Ари. — Днес постигнах исторически успех. Исторически успех за теб. Осемдесет процента от продажбите на билети и папата не получава толкова. — Той млъкна за миг, за да си поеме дъх. — Ами колко награди „Грами“ е спечелил?

— Добре, ще си помисля — каза Лукас — Но са насрочени и благотворителните ми концерти, така че…

— Е, добре, в Уагадугу ще издържат един ден с разбити сърца. Промени плановете си. Не можеш да отхвърлиш такава оферта.

— Ще ти се обадя по-късно.

— Господи, Лукас, звучиш така, сякаш някой е опрял пистолет в главата ти.

Лукас затвори телефона. Усети, че се изпотява.

Няколко мига по-късно по мобилния му телефон зазвуча мелодия от парче на Джими Хендрикс.

— Лукас е — каза той.

Беше до болка познат глас: електронно променен, зловещо нечовешки и лишен от емоции.

— Придържай се към уговорката — каза гласът.

Ако гущер можеше да говори, щеше да звучи точно по този начин.

Преглътна с мъка. Сякаш камък му заседна в гърлото.

— Вижте, правя всичко, което ми кажете…

— Все още разполагаме с видеозаписа — предупреди гласът.

Видеозаписът. Проклетият видеозапис. Момичето се закле, че е на седемнайсет. Откъде можеше да знае, че се е изкарала с три години по-голяма? А това го превръщаше в изнасилване по силата на закона. Беше наказуемо престъпление. Пагубно за неговата кариера, репутация, брака му. Лукас не се нуждаеше от напомняне за това. Имаше някои музиканти, които щяха да се възползват от подобно разкритие, особено онези, които си изграждаха умишлено имидж на лоши момчета. Но Лукас не беше от тях. Никой не можеше дори да го обвини, че е надут или ексцентричен. Сега щяха да се възползват и от най-малката му слабост. Ами ако го изправят на съд? Веднага можеше да си представи заглавията: