Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Андреа се канеше да го попита дали са се виждали някъде преди това, когато прекрачвайки прага, той й даде кратко и ясно обяснение.

— Приличате много на майка си.

Начинът, по който изрече думите, я смрази още повече. Тя благодари на своя посетител любезно, официално.

— Съжалявам. Забравих. Как казахте, че ви е името?

— Не съм го казвал — отговори той спокойно.

Докато приближаваше към спрения автомобил, телефонът отново иззвъня.

Синди Левалски, агент за недвижими имоти от „Купър брандт труд“ й звънеше по нейна заръка. Андреа почти бе забравила за поръчения разговор.

— Разбрах, че се интересувате от апартамент в Манхатън — каза жената с делови тон.

— Точно така — отговори Андреа.

Тя винаги бе мечтала да има жилище в Ню Йорк и сега можеше да си го позволи с дванайсетте милиона долара в банковата й сметка, които носеха два процента лихва. Не желаеше да се надува, но и нямаше намерение да заблуждава когото и да било, че ще се превърне в мъченик, за да остане „скромна“ — това би било най-голямата превземка. Можеше да предложи пари в брой за апартамент в големия град, да се сдобие с нещо наистина хубаво.

Синди Левалски взе данните на Андреа, отваряйки й клиентски файл в своя компютър, вписвайки ценовия диапазон и характеристиките, от които Андреа се интересуваше — размер, квартал и прочие. Свери правописа на името на Андреа.

— Да не би да сте от онези Банкрофт? — попита брокерката.

Андреа отговори без никакво колебание.

— Имате номера ми.

За света той беше Лукас. Родената в Единбург рокзвезда се сдоби с артистичния си псевдоним още от първите дни на групата Г-7; и първият от четирите му платинени албума, които записа след започването на соловата си кариера, бяха „самоозаглавени“, както се изразяваха в музикалната индустрия. Някой водеше сметка за честотата, с която кръщаваха новородени бебета с името Лукас, която показа рязко покачване след началото на хитовата му кариера. Най-верните му фенове знаеха, че рожденото му име е Хю Бърни, но Лукас повече му подхождаше. Той дори започна да прилича на Лукас в собствените си очи.

Звукозаписното студио, скрито в сграда, която някога е била девическо училище, на улица „Госфийлд“, беше бляскаво и последна дума на техниката. Нямаше нищо общо с местата, с които бе свикнал, преди кариерата му да го издигне на върха. Но някои неща в този бизнес си оставаха същите. Например от слушалките получаваше сърбежи след двайсетина минути. Сваляше ги, отново ги слагаше. Продуцентът му Джак Роулс изсвири още една секвенция от ниски тонове.

— Много хеви, човече — каза Лукас. — Все още прекалено хеви.

— Нали не искаш да отлети — възрази тихичко Роулс. — Тази песен е като одеяло за пикник по време на буря. Трябва му тежък предмет, за да го удържи. Нещо като камък за кърлинг.

— Да, ама ти пробутваш цяла канара. Много е тежко. Усещаш ли ме?

Това не беше бляскавата страна на бизнеса. Въздухът в звукозаписното студио ставаше застоял — „спарен“, както обичаше да казва Роулс, тъй като механичната вентилация произвеждаше шум. Роулс се бе разположил пред редица синтезатори. В наши дни границата между продуцентите и инструменталистите се размиваше и Роулс, бивш изпълнител на клавишни инструменти, съчетаваше двете роли. Лукас се опитваше да постигне атмосферни шумове — съпътстващ електронен фон. Когато Лукас и Роулс учеха заедно в училището за изкуства в Ипсуич, експериментираха, като използваха магнетофони за инструменти. Съскането на празна магнетофонна лента само по себе си може да бъде мощен звуков елемент.

— Какво ще кажеш да пробваме по двата начина? — каза Роулс с любезен глас, който подсказваше, че той самият е готов да го направи.

— А какво ще кажеш да върнеш назад с едно деление? — ухили се Лукас, показвайки ослепителната си усмивка. Не и този път, Джак.

Беше първият му албум от две години и Лукас проявяваше придирчивост и към най-малката подробност. Дължеше го на хората. На своите фенове. Лукас мразеше думата „фенове“, но как по друг начин можеше да нарече хората, които купуваха не само албумите, но и синглите му, които си разменяха записи на негови парчета? Които знаеха музиката му по-добре от самия него?

Пред стъклената преграда една асистентка му даваше знаци с ръце: телефонът.

Лукас й махна да се разкара. Беше ги предупредил, че няма да отговаря на телефонни обаждания.

Работеше. Турнето му в Африка започваше след две седмици, така че не разполагаше с много време за звукозаписното студио. Искаше да отметне повечето насрочени сеанси.