Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Веднага щом се озова отново на калдъръмената уличка, Белкнап се обади на своята стара връзка, карабинера Джани Матучи. В Италия — а италианското правоохраняване не бе изключение — човек вършеше работа чрез приятели, а не по официален път. Той бързо предаде молбата си на Матучи. Лучия можеше да е наблизо, както твърдяха родителите й, но телефонните разпечатки щяха да дадат повече информация.

Гласът на Матучи бе суров като младо вино „Бароло“ и толкова плътен.

— Pui lento! По-спокойно — каза той. — Кажи ми името и адреса. Ще пусна името в градския регистър, ще търся по социалната осигуровка. След това ще проверя общинския телефонен регистър.

— Обещай, че това няма да отнеме дълго време, Джани.

— Вие, американците, винаги бързата. Ще направя всичко възможно, разбрахме се, добре, приятелю.

— Знам го аз твоето „всичко възможно“ — позволи си да каже Белкнап.

— Иди изпий едно еспресо някъде — посъветва го италианският инспектор. — Ще ти звънна.

Белкнап не бе минал и няколко пресечки, когато мобилният му телефон иззвъня. Беше отново Матучи.

— Много бързо — каза Белкнап.

— Току-що получихме доклад за адреса, който ми даде — уведоми го Матучи. Гласът му звучеше възбудено. — Съсед е съобщи за стрелба. Две от нашите коли са на път към мястото. Какво става?

Белкнап остана като поразен от мълния.

— О, Боже — каза той задъхано. — Веднага отивам да проверя.

— Недей — заповяда Матучи, но Белкнап изключи телефона и се втурна тичешком към жилището в сутерена, от което бе излязъл само няколко минути по-рано. След като зави зад ъгъла, дочу звуците от свистенето на автомобилни гуми и сърцето му се разтуптя лудо. Входната врата беше отворена и той влезе в една от стаите, надупчена от куршуми и изплискана с кръв. Бяха го проследили: нямаше друго обяснение. Говореше на двамата възрастни хора за защита, а им донесе само смърт.

Още автомобилни гуми, буксуващи върху калдъръмената настилка: този път звук на пристигащ автомобил. Беше двуместен тъмносин с бял покрив. Върху покрива имаше номер, който трябваше да се чете от хеликоптер, заедно с три сигнални лампи. Думата „карабинери“ бе изписана отстрани с бяло, а над нея имаше червена ивица. От колата слязоха двама полицаи и заповядаха на Белкнап да не мърда.

С ъгълчето на окото си Белкнап видя да пристига още една полицейска кола. Той размаха неистово ръка по посока на странична уличка, давайки знак, че нападателите са избягали натам.

После побягна.

Един от полицаите го подгони, другият трябваше да подсигурява местопрестъплението. Белкнап се надяваше, че е всял достатъчно объркване, за да обезсърчи преследвача си да не стреля: те трябваше най-малкото да вземат предвид възможността, че той също преследва престъпниците. Белкнап се блъскаше в контейнери за смет и заобикаляше паркирани автомобили — всичко, което можеше да попречи на видимостта между него и полицая. Не само на видимостта, ами и на огневата линия.

Чувстваше как мускулите му горят, дишаше задъхано, спринтирайки неистово със зигзагообразни движения. Почти не виждаше терена под краката си. Все пак след няколко минути се качи в автомобила си, бял ван без прозорци с логото на италианската пощенска служба: SERVIZIO POSTALE. Бе един от многото автомобили, които „Консулски операции“ имаше на свое разположение, и макар Белкнап да нямаше позволение, въобще не се затрудни да получи достъп до един от тях. Беше от превозните средства, които обикновено не привличат внимание. Надяваше се такъв да е случаят и сега.

След като потегли с висока скорост обаче, видя в огледалото за обратно гледане още една полицейска кола — автомобил с надпис „Карабинери“ от типа на джиповете с висок покрив, предназначен за арестанти. Същевременно мобилният му телефон отново зазвъня.

Гласът на Матучи, още по-възбуден и отпреди.

— Трябва да ми кажеш какво става — разкрещя се той. — Казват, че двамата старци са убити, а апартаментът им е разбит. Куршумите са американски с кухи върхове, предназначени за специални операции. Чуваш ли ме? От онези с медно покритие, които ти харесваш. Лоша работа.

Белкнап завъртя рязко волана на вана, завивайки в последния момент. Вдясно от него имаше зелена трамвайна мотриса с четири изолирани с гума съединителя. Тя щеше да закрие видимостта към него от всеки на отсрещното платно.

— Джани, не е възможно да си мислиш, че…

— Специалист по пръстови отпечатъци ще пристигне всеки момент. Ако открият твоите, няма да мога да те защитя. — Пауза. — Не мога да те защитя и сега.