Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Андреа отпи глътка от обикновения и освежаващ „Ризлинг“, който Нюейла им поднесе. — В такъв случай не е мъдър. Просто смъртоносен.

— Ефективен, що се отнася до съотношението средства-цел — намеси се Пол Банкрофт. — Някои казват, че в това има някакъв вид мъдрост.

— И вие ли сте един от тях?

— Не, но ефективността има своето място. Макар че твърде често се смята, че да се говори по този начин, е безсърдечно, дори когато е в служба на доброто. Ти спомена преди това за превратните последици, Андреа. Това наистина може да бъде заплетена тема. Защото, след като приемеш логиката на консеквенциализма — идеята, че за делата трябва да се съди по техните последици — осъзнаваш, че загадката излиза извън въпроса за добрите дела с лоши последици. Човек трябва да се замисли също върху загадката, която представляват лошите дела с добри последици.

— Може би е така — каза Андреа. — Но има някои действия, които са отвратителни сами по себе си. Искам да кажа, че е невъзможно да си представим да излезе нещо добро от, да речем, убийството на Мартин Лутър Кинг.

Пол Банкрофт повдигна едната си вежда.

— Това предизвикателство ли е?

— Само казвам.

Ученият отпи глътка вино.

— Знаеш ли, срещал съм се два-три пъти с д-р Кинг. Фондацията му помогна с финансиране в няколко критични момента. Той наистина беше забележителен човек. Велик човек, бих казал дори. Но не без някои лични слабости. Дребни, нищожни, но слабости, които враговете му преувеличаваха. ФБР винаги бе готово да остави да изтече очерняща информация за лични — прегрешения. В последните си години той проповядваше пред все по-малобройни тълпи. Със смъртта си се превърна в мощен символ. Ако бе останал жив, влиянието му щеше да е значително по-малко. Убийството му бе събитие с катализиращ ефект. То ускори революцията в областта на гражданските права. Почти веднага след трагичното събитие бе прокаран важният законопроект, забраняващ дискриминацията в жилищното настаняване. Американците бяха разтърсени до дъното на душите си и страната стана по-добро място. Ако искаш да кажеш, че смъртта на този човек е трагедия, няма да споря. — Застаряващият философ говореше с хипнотизираща енергия. — Но не беше ли изкупена многократно с положителните си последици?

Андреа остави вилицата си.

— Може би от гледна точка на студената пресметливост…

— Защо студена? Никога не мога да си обясня защо хората смятат, че изброяването на последните е нещо студено. Добруването на човечеството звучи абстрактно и все пак то включва добруването на конкретни мъже, жени и деца, всеки със своя история, от които на човек му се свива сърцето и му се къса душата. — Трептенето нагласа му издаваше убеденост и решителност, а не неувереност или съмнение. — Не забравяй, че има седем милиарда човешки същества, които живеят на тази малка планета. А два милиарда и осемстотин милиона от тях са на възраст под двайсет и четири години. Именно техния свят трябва да поддържаме и подобрим. — Очите на учения се насочиха към неговия син, който с апетита на момче, което расте, беше омел чинията си. — И това е морална отговорност с тежестта на всяка друга.

Андреа не можеше да откъсне очи от мъжа. Той говореше с проницаема логика, а погледът му бе ясен като аргументите му. Имаше нещо магическо в силата на неговата убеденост, в гъвкавия му ум. Мерлин от легендата за крал Артур е трябвало да бъде вдъхновен от човек като него.

— Татко е голяма работа в боравенето с числата — каза Брандън, вероятно смутен от разпалеността на своя баща.

— Ярката светлина на разума ни казва, че смъртта на един пророк може да бъде благодат за човечеството. От друга страна, ако унищожим мухите месарки в Мавриций, да кажем, ще открием, че последиците може да са наистина страховити. И при двата сценария линията, която прокарваме между това, да убиеш някого или да го оставиш да умре, е нещо като суеверие, не мислиш ли? — Пол Банкрофт продължи. — Няма особена разлика за онзи, който умира от някакво действие или от бездействие. Представи си една откачила се вагонетка, която лети по железопътната линия. Ако продължи по пътя си, ще убие примерно петима души, ако натиснем прекъсвача, ще убие само един човек. Какво ще направиш?

— Натискам прекъсвача — каза Андреа.

— И спасяваш пет живота. Но така или иначе си пратила вагонетката срещу индивид с пълното съзнание, че тя ще го убие. В известен смисъл си извършила убийство. Ако не беше предприела нищо, нямаше да се замесиш пряко в смъртта на тези хора. Ръцете ти щяха да останат чисти. — Той вдигна очи. — Нюейла, ти отново надмина себе си — каза ученият, след като червенобузестата ирландка донесе още ориз.