Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— За него говорим — каза Пол Банкрофт. Той се обърна към момчето, застанало под входната арка на салона. — Брандън, бих искал да се запознаеш с Андреа Банкрофт.

Кичур къдрава руса коса бе първото, което тя забеляза, а после бузите като ябълки на момчето. Очите му бяха безоблачно сини, а чертите му фини и симетрични като на баща му. Беше изключително хубаво момче, дори красиво, реши тя.

То се обърна към нея и лицето му засия в усмивка.

— Брандън — каза то и протегна ръка. — Радвам се да се запознаем.

Гласът му все още не бе придобил дрезгавината на порасналия мъж, но беше по-дълбок от детския. Младеж без брада, биха казали древните, но с подчертано потъмняване над горната устна. Все още не беше мъж, но не беше вече и дете.

Ръкостискането му бе сухо и силно; беше малко срамежлив, но не стеснителен. Отпусна се на близък фотьойл, без да премести погледа си от нея. Андреа не долови нищо от неприязънта, която децата на тази възраст изпитват към гостите. Момчето изглеждаше неподправено любопитно.

Самата тя бе любопитна. Брандън беше облечен в синя риза и сиви панталони с много ципове и джобове, стандартно облекло за момчетата на неговата възраст.

— Баща ти предположи, че си разменяте имейли с неподходящи хора — каза Андреа.

— Соломон Агронски замалко щеше да ме победи — каза Брандън весело. — Правехме НАГ-и и аз замалко щях да отпадна. Но ми даде възможност да си върна позицията.

— Това някаква игра ли е?

— Бих искал — отговори Брандън. — НАГ — това е нещо като насочени ациклични графи.

— А този Соломон Агронски? — подкани го Андреа, все още неразбираща.

— Даде ми възможност да си върна позицията.

Пол Банкрофт кръстоса краката си, изглеждайки развеселен.

— Той е един от най-големите математически логици. Ръководи Центъра за логика и информатика в Станфорд. Двамата водят доста усилена кореспонденция, ако това е точната дума.

Андреа се опита за прикрие удивлението си. Това бе само подобие на синдрома Даун.

Момчето подуши шерито в чашата й и се намръщи.

— Гадост — каза то. — Не искаш ли малко спрайт вместо това. Аз ще си налея.

— Не, благодаря, това ми харесва — отговори Андреа усмихнато.

— Щом искаш. — После той щракна с пръсти. — Знам какво можем да правим. Да поиграем баскетбол.

Пол Банкрофт и Андреа се спогледаха.

— Страхувам се, че той си мисли, че си дошла да си играеш с него.

— Хайде, сериозно — настоя Брандън. — Искаш ли да ми покажеш как играеш? Докато е светло.

Пол повдигна вежди.

— Брандън — каза той на своя син, — тя току-що дойде и не е облечена подходящо за игра, нали виждаш?

— Ако имах подходящи обувки — каза Андреа извинително.

Момчето веднага се оживи.

— Размер?

— Седем и половина.

— Което отговаря на мъжки размер седем. Всеки номер е по-голям с една трета от инча, като се започне от три и единайсет дванайсети инча. Знаехте ли?

— Главата на Брандън е пълна с най-невероятни неща — каза баща му.

По погледа му личеше, че обича сина си безумно.

— Някои дори отговарят на истината — изцвърча момчето. — Остър ум! — обяви то и скочи от стола си. — Нюейла носи осми номер. Съвсем малка разлика, нали?

Брандън изтича по коридора и отдалеч се провикна:

— Нюейла, може ли да заемеш на Андреа чифт маратонки? Много те моля. Много, много, много те моля.

Пол Банкрофт й се усмихна.

— Много е находчив, а?

— Той е… забележителен — отговори Андреа.

— Вече има сертификат на международен шахмайстор. Аз стигнах до този ранг на двайсет и две години. Хората казваха, че съм бил умен. Но не може да става и сравнение.

— Международен шахмайстор? Повечето деца на неговата възраст прекарват времето си, като играят на автокрадци на своите плейстейшън.

— Виж. Брандън всъщност го прави. Той непрекъснато играе на „Сим Сити“. Не бива да се забравя, че той е просто дете. Има интелектуалната мощ да прави значителни приноси в десетина области, но… е, ще видиш. Той също така е дете. Обича видеоигри и мрази да си подрежда стаята. Той е американче на тринайсет години. Благодаря на Бога.

— Налага ли се да му обяснявате откъде идват бебетата?

— Не, но той задава доста конкретни въпроси за молекулярната основа на ембриологията — върху лицето на учения се появи доволно изражение. — Той е онова, което наричат чудо на природата.

Брандън се върна в салона, подскачайки радостно, с чифт маратонки в едната си ръка и зелени гащета в другата.

Баща му премигна.