Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Можеш да откажеш — каза й той.

Андреа се преоблече в банята над фоайето.

— Имаш пет минути — каза тя на Брандън, след като се появи. — Достатъчно време да ми покажеш какво можеш.

— Добре. Искаш да видиш как стрелям?

— Давай, хлапе — викна тя с безизразното лице на децата, които играят баскетбол на улицата. — Хайде да те видим.

Игрището — циментова площадка, очертана с бели линии, се намираше зад висока ограда от жив плет встрани от къщата.

— Искаш да ми излезеш със старите си училищни номера, а? — каза момчето и стреля с топката зад линията. Тя докосна ръба на коша, но не влезе. Андреа се втурна и отне топката с бързо шмугване. Беше играла баскетбол в гимназията и все още си спомняше основните техники.

— Просто си играя играта — отвърна Андреа.

Брандън притича до кръга и пое рикоширалата топка; беше неопитен и необигран, но с учудваща координация за момче на неговата възраст. Той внимателно наблюдаваше стойката й, когато тя мушна топката през мрежата, и имитираше движенията й. Всеки път, когато стреляше, я копираше все по-умело. Когато се върнаха в къщата — тя настоя да спазят уговорката за петминутна игра — бузите и на двамата бяха зачервени. Андреа свали маратонките и късите панталони в малка стаичка до страничен салон за гости — колко ли още имаше в къщата? — и се върна в дневната с кожената гарнитура.

Вечерята беше простичка, но вкусна — супа от киселец, риба на грил, ориз с пикантни подправки и салата от марули, а Пол Банкрофт върна разговора им към темите, които обсъждаха преди това, без предисловия.

— Ти си жена с много способности — каза той и намигна. — Как го наричаха? Владеене на топката. Бих казал, че го можеш. Умение, което се отнася както до аргументацията, така и до състезателния дух.

— Човек просто трябва да не изпуска топката от очи — каза Андреа. — Да гледа пред себе си.

Пол Банкрофт наведе главата си.

— Май Хъксли беше казал, че разумът е чисто и просто способността да виждаш онова, което е пред очите ти. Но това не е точно така, нали? Умопобърканите виждат онова, което смятат, че е пред очите им. Разумът е способността да виждаш онова, което е пред очите на другите. Именно това е и общото, което имаме. И което прави самото умение толкова необичайно. — Изражението му стана сериозно. — Ако човек се замисли за историята на нашия вид, се шокира от начина, по който злото — институции и практики, за които всички признаваме, че са нетърпими — са насърчавани от векове. Робството. Подчинението на жените. Прекомерното наказание за безобидни действия, които не вредят никому. Всичко това трудно може да се нарече представление за назидание. Но Джереми Бентам преди двеста години е назовал много правилно всичко. Той е един от малцината мъже от своето поколение, които наистина принадлежат към нашата нравственост на модернизма. Всъщност той е неин баща. И всичко започва с простичко утилитарно прозрение: да се минимизира човешкото страдание и никога да не се забравя, че всеки човек е ценен.

— Представата на татко за благотворителност — каза Брандън. — Ами идеята, че трябва да се отнасяме към другите като към цел, а не като към средство?

Пол срещна погледа на Андреа.

— Той чете Кант. Германски мистицизъм, като се замислиш. Разваля мозъка, уверявам те. По-зле от играта „Голяма автомобилна кражба“. Трябвало да сме съгласни да имаме различни мнения.

— Значи и вие имате проблем с бунта на младите, а? — усмихна се Андреа.

Брандън вдигна очи от чинията си и й върна усмивката.

— Какво те кара да мислиш, че това е „проблем“?

Изведнъж се чу бухането на далечен бухал. Пол Банкрофт погледна през прозореца, където се очертаваха силуетите на високи дървета сред полумрака.

— Бухалът на Минерва, както казва Хегел, лети само на свечеряване.

— Мъдростта идва твърде късно — каза Брандън. — Само не разбирам как така бухалът се е сдобил с репутация за мъдрост. Един бухал в действителност е ефективна машина за убиване. Това е нещо, в което наистина го бива. Лети почти безшумно. Слухът му е като на радар. Виждала ли си как лети бухал? Вижда се как размахва огромните си крила и сякаш някой загася звука. Това е, защото бухалите имат пухкави пера по повърхността на крилата, които разбиват звука на фучащия въздух.

Андреа наклони глава.

— Значи не го чуваш да идва, докато не стане късно.

— Точно така. Освен това с върха на хищните си нокти упражнява огромен натиск, така че, докато го усетиш, си вече история.