Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Както вече казах, г-н Линвил, аз наистина не се чувствам Банкрофт.

Тя се настани на дивана от отсрещната страна на малката масичка.

— Не е точно така. По правилата на фондацията и нейния устав вие сте точно Банкрофт. А със смъртта на Ралф Банкрофт — с отпадането на някой член от борда се задействат серия от възможности. Има… и парична сума, която придружава поемането на тази отговорност. Завещание, ако ви харесва повече. Такава е практиката във фондацията.

— Да оставим настрана историята. Аз работя във финансовата област, както знаете. Ние обичаме нещата да са ясни и конкретни. Какво е конкретното естество на завещанието.

Адвокатът премигна леко.

— Дванайсет милиона долара. Това достатъчно конкретно ли е?

Думите изчезнаха като дим от вятъра. Какво каза той?

— Не ви слушах.

Андреа почувства езика си лепкав.

— С ваше позволение мога да прехвърля тези дванайсет милиона в сметката ви до края на работния ден на банката утре. — Той замълча. — Това изяснява ли всичко?

Извади купчина документи от куфарчето си и ги подреди върху масичката.

Андреа Банкрофт се чувстваше замаяна.

— Какво трябва да направя? — попита тя.

— Да станете член на борда на една от най-уважаваните благотворителни организации в света. Фондацията „Банкрофт“ — Хорас Линвил отново замълча за кратко. — Не всеки би сметнал това за ужасно обременително. Някои дори биха го приели като чест и привилегия.

— Изненадана съм — каза тя накрая. — Не знам какво да кажа.

— Надявам се, че няма да е нахално от моя страна да ви дам съвет — отвърна адвокатът. — Кажете „да“.

Уил Гарисън прекара пръстите на ръката си през металносивата си коса; в спокойно състояние малките му очи и бузесто лице можеха да изглеждат мили. Белкнап знаеше най-добре. Всеки, който се бе сблъсквал с Гарисън, знаеше. Имаше някаква геологична логика в това: най-твърдата скала се ражда от натиск с времето.

— Какво, по дяволите, се случи в Рим, Кастор?

— Нали получи доклада ми — каза Белкнап.

— Не ме будалкай — предупреди възрастният мъж. Той стана и пусна щорите върху вътрешната стъклена стена на своя кабинет. Стаята приличаше на капитанска каюта на кораб: нямаше нито един предмет, оставен безразборно. Всичко бе прибрано и в безопасност. Приливна вълна можеше да залее кабинета, без да помести нищо. — Затънахме, Господ знае, с колко ресурси и персонал в три отделни операции, свързани с Ансари. Заповедта беше ясна. Влизаме вътре, виждаме как работи, проследяваме накъде водят пипалата. — Показа жълтите си като чай зъби. — Освен ако това не е било достатъчно добро за теб, а?

— Не знам за какво, по дяволите, говориш — отвърна Белкнап, мигайки неволно.

Изпитваше болка дори като говори. Беше счупил ребро при прескачането на тухлената ограда на вилата. Левият му глезен беше навехнат и го болеше адски при най-малкото натоварване. Но нямаше време дори да отиде на лекар. Часове след като избяга от хората на Ансари, се озова на летището в Рим и взе първия полет до летище „Дълес“. Щеше да му отнеме много повече време да си осигури транспорт в някоя от военните бази на САЩ в Ливорно или Виченца. Белкнап само си изми зъбите и приглади косата си с ръка и веднага отпраши към централата на „Консулски операции“ на улица „С“.

— Ти си безочлив, ще ти кажа аз — Гарисън се върна на стола си. — Появяваш се тук с това загрижено изражение на лицето.

— Не съм дошъл на чай и бисквити, нали? — отговори Белкнап раздразнително. — Започни да говориш смислено.

Макар че двамата с Гарисън имаха разумни функционални делови отношения, те никога не се бяха разбирали в личен план.

Столът на Гарисън изскърца, докато той се облягаше назад.

— Обикновените агенти сигурно те изкарват от равновесие. Ти си като Гъливер и малките човечета те връзват с копринени нишки от пашкул, нали?

— По дяволите, Уил…

— От твоя гледна точка службата трябва всяка година да предприема все по-големи рискове — продължи застаряващият агент. — Мислиш си, че си раздал правосъдие, нали? Моментално правосъдие — така си пиеш и кафето, нали?

Белкнап се наведе напред. Подуши бръснарския крем „Барбасол“, който Гарисън използваше, остър ментолов мирис.

— Изпотроших си краката да дойда тук, защото мислех, че ще получа някои отговори. Онова, което се случи вчера, не беше включено в никакъв сценарий, който да ми е известен. Предполага наличието на някакъв нов фактор в играта. Може би знаеш нещо, за което не съм осведомен.