Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Андреа Банкрофт беше младши анализатор в „Грийнич екуити“ от две години и половина, където дойде веднага от университета; ако се съдеше по изражението на Пийт Брук, тя подлежеше на повишение. Квалификацията „младши“ щеше да бъде заменена със „старши“, а заплатата й да стане шестцифрена, преди още да изтече годината. Никой от състудентите й не можеше да се надява на нещо подобно скоро.

— От пръв поглед е ясно — каза Андреа, — че сте свидетели на впечатляващо увеличаване на приходите и клиентелата им.

На екрана зад нея бе прожектиран диапозитив с възходяща графика.

„Грийнич екуити груп“ беше, по думите на Брук, „сватовник“. Инвеститорите й имаха пари; пазарите имаха хора, които можеха да оползотворят добре тези пари. Онова, което търсеха, бяха подценени възможности с особен интерес към частното инвестиране в публична собственост в ликвидация или ситуации, при които фонд като техния, обезпечаващ покритие на акции, можеше да придобие обезценени ценни книжа. Обикновено това бяха западнали фирми, които се нуждаеха спешно от бързо вливане на пари. „АмериКом“ се бе обърнала към „Грийнич“ и мениджърът за инвестиционните връзки беше развълнуван от перспективата. Фирмата изглеждаше в изненадващо добра форма: както обясни нейният главен изпълнителен директор, „АмериКом“ се нуждаела от пари не за да закърпят положението, а за да се възползват от възможност за придобиване на акции.

— Нагоре, нагоре, нагоре — каза Андреа. — Вижда се от пръв поглед.

Хърбърт Брадли, мениджърът за нов бизнес, с месестото лице, кимна е израз на задоволство.

— Както казах, не е булка, поръчана по интернет — заяви той, оглеждайки колегите си. — Това е свещен брак.

Андреа обърна другата страна.

— Само че онова, което виждате от пръв поглед, не е всичко, което трябва да се види. Да започнем с този списък с отпадналите така наречени еднократни разходи. — Това бяха числа, погребани в десетки различни документи, но когато човек ги събереше, картината ставаше тревожна. — След като се разровиш, разбираш, че тази фирма има навика да прикрива размените на имущество, останало след удовлетворяването на кредиторите, срещу дълг.

Чу се глас от дъното на заседателната зала.

— Но защо? Защо е нужно да го правят? — попита Пийт Брук, разтривайки врата си с лявата си ръка, както правеше винаги когато беше раздразнен.

— Въпросът се отнася за сумата от едно, точка, четири милиарда долара, нали така? — каза Андреа. Надяваше се, че не наглежда като заяждане. — Нека да ви покажа нещо. — Тя прожектира диапозитив с приходите, после постави друг диапозитив с броя на клиентите за същия период. — Тези данни би трябвало да са обвързани. Но не са. И по двата показателя има растеж, да. Само дето растежът не е едновременен. Ако единият показател бележи спад за три месеца, другият бележи ръст. Те са независими величини.

— Исусе — каза Брук. От разочарованото му изражение личеше, че той е разбрал за какво става дума. — Те лъжат, нали?

— Доста при това. Първоначалната цена за привличане на нови домакинства ги убива, защото услугата е с прекалено голяма отстъпка за нови клиенти и после никой не желае да поднови договора на по-високата такса. Така че онова, което правят, е да отчитат независимо два галещи окото показателя: увеличаването на клиентелата и растежа на приходите. Предположението им е, че ние ще погледнем общата картина. Но приходната им част е въздух под налягане, напомпан от размените на имущество срещу дълг и прикриване на парите, които губят за растящата клиентела чрез всичките тези еднократни такси.

— Не мога да повярвам — каза Брук, бършейки челото си.

— Трябва да повярвате. Този дълг е голям лош вълк, но го обличат в рокля и боне.

Пийт Брук се обърна към Брадли.

— И те карат да кажеш: „Колко красиви големи зъби имаш, бабо.“

Брадли изгледа Андреа Банкрофт строго.

— Сигурна ли сте, госпожице Банкрофт?

— Страхувам се, че да — отговори тя. — Нали знаете, че съм завършила история. И си помислих, че историята на компанията може да хвърли светлина върху различни неща. Върнах се назад още преди сливането им с „КомВижън“. Дори тогава главният изпълнителен директор е имал навика да краде от Питър, за да плати на Пол. Нова бутилка, старо вино. „АмериКом“ има бизнес план от дявола, но финансистите, които наемат, са великолепни, в обратния смисъл.

— Е, позволете ми да ви кажа нещо — каза Брадли с тих глас. — Тези нещастници си намериха майстора. Току-що ми спаси задника, да не говорим за фирмата.