Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Гарисън се взря в младежа, както колекционер на пеперуди с дълга игла се взира в нов екземпляр.

— Твоето мнение, а?

Дракър се обърна към главния оперативен агент.

— Да повикаме Оукшот.

Изкрещя заповедта по интеркома.

— Искам да кажа — продължи Гомес, опитвайки се да преодолее треперенето на гласа си.

Гарисън скръсти ръце на гърдите си.

— Нашето момче е било пипнато в Бейрут. Ти предполагаш, че са замесени арабски радикални елементи. — Говореше с пресилена точност. — Обзалагам се, че си бил в братството „Фи бета капа“ в колежа.

— Не се разбирах с гърците — измърмори Гомес.

Гарисън изпуфтя.

— Дявол да те вземе, новобранец. Пипват някого в Пекин и ти обявяваш, че вероятно го е направил китаец. Някои неща не се казват. Ако те попитам какъв е микробусът, само не ми казвай, че е от вида с четири колела. Разбра ли, мамка ти?

— Тъмнозелен, прашен. С пердета на прозорците. Форд, според нашия човек.

В кабинета влезе висок, слаб мъж със слабо лице и кичур посивяла коса. Сако от туид на рибена кост падаше свободно около мършавото му тяло.

— Чия е операцията — попита Майк Оукшот, заместник-директорът за анализите.

Отпусна се върху един от столовете, които минаваха за зелени, и сви дългите си кльощави ръце и пищяли като швейцарско армейско ножче.

— Много добре знаеш чия е — тросна се Гарисън. — Моя.

— Ти отговарящ за изпълнението — каза Оукшот. — Кой я разработи?

Старшият аналитик само го изгледа.

— Двамата с Полукс — поправи се Гарисън и сви рамене отстъпчиво. — Главно Полукс.

— Още едно набиване на педали а ла „Тур дьо Франс“, Уил — каза Оукшот. — Полукс е брилянтен за операции, а не за ненужни рискове. — Погледна към Дракър: — Какъв беше планът за играта?

— Беше под прикритие четири месеца — отвърна Дракър.

— Пет месеца — поправи го Гарисън. — Легендата — Рос Маккибин, американски бизнесмен, който върви откъм сенчестата страна на улицата, нещо като посредник за уреждане на прането на пари за наркомолли.

— Това е подходяща стръв, ако си тръгнал за дребна риба. Доколкото знам, той не беше тръгнал за това.

— Абсолютно си прав — Каза Дракър. — Полукс следваше стратегия за бавно проникване. Не той гонеше рибата. Търсеше останалите рибари. Стръвта само му осигури място на кея.

— Схващам картината — каза Оукшот. — Повторение на историята с Жорж Хабаш.

Не се налагаше старши аналитикът да обяснява. В началото на 70-те години лидерът на палестинската съпротива Жорж Хабаш, известен като Доктора, бе домакин на тайна среща на високо равнище в Ливан на терористичните организации по целия свят, между които ЕТА в Испания, японската Червена армия, бандата „Баадер-Майнхоф“ и Иранският фронт за освобождение. В следващите години организацията на Хабаш и Ливан като цяло се превърнаха в място, където терористи от цял свят пристигаха да търсят оръжие. Картечницата „Скорпион“, чешко производство, използвана за убийството на Алдо Моро, беше придобита на ливанския черен пазар за оръжие. Когато лидерът на италианската революционна група „Аутономия“ беше арестуван за притежаване на две ракети „Стрела“, Народният фронт за освобождение на Палестина предяви претенции за собственост на ракетите и поиска да му бъдат върнати. До падането на Берлинската стена ливанските оръжейни пазари, снабдителната система, чрез която екстремистките организации от целия свят можеха да купуват и продават инструментите на смъртоносните си кампании, бяха започнали да западат.

Но вече не. Както Джаред Райнхарт и неговият екип установиха, тенденцията се бе обърнала: работата отново тръгна. Светът се бе променил, но не след дълго се върна на предишното положение. Новият световен ред твърде бързо остаря. Аналитиците от разузнаването признаваха и още нещо. Въоръжените въстания не излизаха евтино; Бюрото за разузнаване и проучване на Държавния департамент изчисли, че „Червените бригади“ харчат по сто милиона долара годишно за издръжка на петстотинте си членове. Екстремистките групи днес имаха нужда от допълнителни средства за пътувания със самолет, специални оръжия, кораби за превоз на боеприпаси, за подкупване на държавни служители. Мнозина законни бизнесмени се нуждаеха отчаяно от свежи пари. Същото важеше за редица организации, посветили себе си на организираното осакатяване и разрушение. Джаред Райнхарт — Полукс — беше измислил стратегия да проникне в средите на купувачите.

— Шпионажът не е, като да режеш сирене — каза Дракър.