Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Оукшот кимна.

— Както казах, Полукс е достатъчно умен. Само се надявам този път да не се покаже по-умен от самия себе си.

— Беше на път да успее, постигна голям напредък — каза Гарисън. — Искаш да станеш гъст с банковата общност? Започни да правиш заеми и те ще се появят съвсем скоро просто да хвърлят към теб едно око. Полукс знаеше, че един от типовете на срещата беше банкер с пръсти, бръкнали в много каци с мед. Конкурент, не молител.

— Звучи много точно и много скъпо — каза Оукшот.

Гарисън се намръщи.

— Не се влиза в мрежата на Ансари с попълване на молби.

— Става с много пари — отговори Оукшот. — Нека да видя дали правилно разбрах. Същата вечер, в която се предполага, че Ансари е в своята крепост на злото, финализирайки верижна сделка за оръжия на стойност триста милиона долара, същата вечер, в която слага точката под нея, разрешава дигитални подписи и превежда цяла камара пари в една от многобройните си сметки, Джаред Райнхарт под прикритието на Рос Маккибин седи в стая, пълна с алчни търговци в Бейрут. И тогава е отвлечен от банда мъже с кърпи на главите и калашници. Същата вечер. Някой да смята, че е случайно съвпадение?

— Не знаем какво се е издънило — каза Дракър, като държеше гърба на своя стол, сякаш за да пази равновесие. — Моето предчувствие ми подсказва, че той е играл ролята на богат американски бизнесмен твърде добре. Типовете, които са го отвлекли, вероятно са мислели, че ще е по-изгодно да го държат като пленник.

— Като американски разузнавателен агент? — Оукшот се изпъна на стола.

— Като богат американски бизнесмен — настоя Дракър. — Това имам предвид. Отвличанията са честа практика в Бейрут дори днес. Тия радикални групировки имат нужда от пари. Съветите вече не им дават. Саудитското кралско семейство също се отдръпна. Сирийците също стават скръндзи. Предполагам, че са го взели за човека, на когото се прави.

Оукшот кимна бавно.

— Поставени сте в много неприятно положение. Особено с оглед на онова, което става на Капитолия.

— Исусе — измърмори Дракър. — Утре на всичкото отгоре имам среща с проклетата комисия в Сената.

— Знаят ли за операцията? — попита Гарисън.

— В общи линии, да. Имайки предвид въпроса за бюджета, нямаше как да си затраем. Сигурно ще задават въпроси. А аз нямам отговорите.

— За какъв бюджет говорим? — попита Оукшот.

— Половин година означава големи разходи на вятъра. Да Не говорим за човешката страна.

— Шансовете на Полукс ще се увеличат, колкото по-скоро предприемем нещо — прекъсна го Гомес. — Това е моето мнение.

— Чуй ме, хлапе — каза му Гарисън с тъжен поглед. — Мненията са като дупетата. Всеки има по едно.

— Ако комисията „Кърк“ открие какво става — намеси се тихо Дракър, — ще имам две. Нямам предвид мнения. — Въпреки сноповете светлина от обедното слънце стаята изглеждаше мрачна.

— Не искам да бъда на обратното мнение, но съм объркан — каза Гомес. — Те отвлякоха наш човек. Главен играч. Имам предвид, Исусе, говорим за Джаред Райнхарт. Какво ще правим?

Дълго време никой не проговори, след като Дракър се обърна към двамата си старши колеги и мълчаливо изчака тяхното мнение. После изгледа смразяващо младшия служител.

— Ще направим най-трудното — каза оперативният директор. — Абсолютно нищо.

Андреа Банкрофт отпи набързо глътка от бутилката с вода. Тя се чувстваше притеснена, сякаш всички я зяпаха. Един поглед към залата потвърждаваше, че наистина всички я зяпат. Беше по средата на изложението си за предложената сделка с „АмериКом“, компания, смятана от всички за водещ играч в областта на телекомуникациите. Докладът бе най-отговорната задача, възлагане досега на двайсет и девет годишната аналитичка по ценни книжа, и тя бе отделила доста време за проучването. В края на краищата това не беше поредната дреболия, а сделка в движение със строго определен срок. За представянето се облече в най-хубавия си костюм „Ан Тейлър“ на сини и черни карета, което беше малко смело, без да е авангардно.

Дотук добре. Пийт Брук, председателят на „Грийнич екуити груп“ и неин шеф, и изпращаше одобрителни кимвания от мястото си в дъното на залата. Хората се интересуваха дали е свършила добра работа, а не дали е бил добър денят й. Представяше подробен доклад. Много подробен, трябваше да признае. Първите няколко диапозитива систематизираха положението с паричния поток, приходите и техните източници, цените, загубите и капиталните разходи, фиксираните и променливите разноски на фирмата през последните пет години.