Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Андреа поклати глава, укорявайки себе си. Не беше същото решение. Майка й беше избягала от лош брак, иначе трябваше да изгуби душата си. Може би съдбата по някакъв начин сега компенсираше, като връщаше на нейното поколение онова, което й бе отнето. Може би щеше да й помогне да намери душата си.

Освен това Рейнолдс Банкрофт може и да беше копеле, но самата фондация „Банкрофт“ без съмнение бе нещо много, много добро. Ами родоначалниците на фамилията, които стояха зад нея, нейните стратези и шефът й: те също бяха Банкрофт. Пол Банкрофт не беше само голям филантроп; той беше един от най-големите умове на следвоенна Америка — изумително начетен човек и учен, един от най-големите теоретици в областта на етиката, човек, който наистина бе превърнал принципите в практика. Род, в който имаше човек като Пол Банкрофт, можеше да се гордее. Ако това бе начин да си Банкрофт, е, тя можеше да се стреми да го постигне.

Настроението и душевното състояние на Андреа непрекъснато се променяха. Мярна се в едно от огледалата в къщата и в главата й веднага нахлу образът на майка й, нейното изпито и измъчено лице. Това бе последният й спомен за нея преди автомобилната катастрофа.

Може би моментът не бе подходящ да стои сама. Тя все още страдаше от скорошната си раздяла с Брент Фарли. Имаше повод да празнува, а не да се измъчва с болезнени сломени. Приятели за вечеря — ето какао изискваше случаят. С приятелите си винаги говореха, че нещата трябва да се правят спонтанно. Защо да не опита поне веднъж? Звънна няколко телефона, напазарува набързо и сложи масата за четирима. Съвсем интимно. Призраците щяха да бъдат изгонени съвсем скоро. Беше естествено да не може да свикне с новината. Но, мили Боже, ако това не е повод за празнуване, какво тогава?

Тод Белкнап скочи от мястото си.

— Будалкаш ли ме?

— Моля — каза провлачено Гарисън. — Колко удобно, че целта умира, преди да успееш да нагласиш подслушвателното устройство. И какво, нямаме запис, няма доказателства за онова, което се е случило.

— Защо, по дяволите, ми е притрябвало да го убивам? — изсумтя от възмущение Белкнап. — Бях в неговия кабинет, за да сложа устройството за подслушване на цялата проклета мрежа. Не мислиш.

— Не, ти не си мислил. Бил си заслепен от гняв.

— Така ли? И защо?

— Нашите пороци са винаги камшикът на нашите добродетели. От обратната страна на любовта и предаността ще откриеш слепия, разрушителния гняв. — Студените сиви очи на Гарисън изучаваха Белкнап съсредоточено. — Не знам как си чул или кой те е информирал, но си разбрал какво се е случило с Джаред. Решил си, че Ансари стои зад това. И си откачил от гняв.

Белкнап реагира така, сякаш някой го удари.

— Какво се е случило с Джаред?

— Да не би да не знаеш? — Гласът на Гарисън бе изпълнен с укор. — Твоето приятелче току-що беше отвлечено в Бейрут. Подушил си кой е отговорен за това. Реакция вследствие на гняв. Издъни цялата операция в резултат на това. Прекалено много избърза.

— Джаред е…?

Сивите очи с провиснали торбички отдолу стрелнаха Белкнап като лазери.

— Да не ми се правиш сега, че не си знаел? Вие двамата сте неразделни, сякаш вързани един за друг, независимо кой къде се намира на земята. Полукс и Кастор — не случайно момчетата от отдела ви наричат така. Героите близнаци на древния Рим.

Белкнап загуби дар слово, почувства се парализиран, скован в лед. Забрави да диша.

— Само че, доколкото си спомням, само Полукс беше безсмъртен — продължи разгневеният началник. — Не е зле да не го забравяш. — Сега той облегна главата си назад. — И още нещо, което не трябва да забравяш. Ние не знаем дали отвличането на Джаред има нещо общо с Ансари. Може да е дело на някоя от десетината радикални организации, които действат в района на долината Бекаа. Всяка от тях може да е сбъркала и да го е помислила, че е човекът, на който се прави. Но гневът не разсъждава, нали? Действал си импулсивно и така прецака хиляди часове оперативна работа.

Белкнап се мъчеше да се опомни.

— Джаред беше на път да се добере до финансистите на терора. Той работеше по покупките.

— А ти работеше по продажбите. Докато не скапа операцията. — Увисналите бузи на ветерана се разтегнаха в усмивка.

— Ти да не би да си глух и ням? — тросна се Белкнап. — Искам да кажа, че тъкмо приключваше, когато са го отвлекли. Това означава нещо. Само не ми казвай, че вярваш в съвпадения. Не познавам такъв шпионин. Забрави за мен. Трябва да говорим за Джаред. Как да го върнем. Можеш да направиш всички проверки и разследвания, които искаш. Само изчакай една седмица.