Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Самият Юсеф Али бе нещо като ценна стока за износ. Той се прочу, след като отблъсна половин дузина пирати, които се опитаха да отвлекат пратка с пистолети „Берета“, превозвани към оръжеен склад на остров, близо до Бежа. Юсеф бе част от четиричленен екипаж от млади мъже, на които бе поверен товарът. Той бързо разбра, че поне двама от колегите му са съучастници на нападателите — бяха предоставили информация, без съмнение срещу пари, и имитираха съпротива, след като пиратите нахлуха с насочени оръжия. Юсеф на свой ред се направи, че отстъпва, остави ги да се качат на траулера и дори отвори пред тях трюма, уж да им покаже, че наистина превозват оръжие, преди да насочи срещу тях автоматичния си пистолет. Покоси ги като малките кафяви птици, полските бъбрици и свраките, по които се упражняваше да стреля през дългите следобеди в прашната провинция.

След като Юсеф застреля пиратите, насочи пистолета си към предателите и прочете по паникьосаните им лица, че са изменници. Застреля и тях. Пратката беше доставена без повече инциденти. Юсеф Али разбра, че се е прочул. След като навърши двайсет години, се озова при нови работодатели: като повечето търговци на оръжие по света те бяха част от добре организирана мрежа. Да станеш част от мрежата, означаваше да просперираш; да й се противопоставиш, означаваше сигурна смърт. Прагматици до мозъка на костите си, тези търговци не умуваха дълго какво да изберат. Онези над тях упражняваха своя привилегирован статут с помощта на хора, от които изискваха специални умения. Юсеф Али произхождаше от племе, в което феодалната преданост бе обичайна; той прие обучението, което му предложиха, с благодарност, а по-големите отговорности, които му повериха — напълно сериозно. Освен това представата за дисциплина на неговите работодатели граничеше с прекомерна жестокост. След като получи работа в собственото домакинство на Ансари, Юсеф стана свидетел на наказанията за онези, които не изпълняваха задълженията си. От време на време дори помагаше за прилагането им.

И в конкретния случай правеше именно това. Младият пазач, открит упоен и заключен в един долап, беше проявил липса на бдителност, което не можеше да се нарече по друг начин освен издънка. Юсеф го караше да му разказва отново и отново как е бил обезвреден. Пазачът, макар и смирен, отричаше, че е допуснал грешка. Трябваше да послужи като назидание за оставалите.

Така че сега Юсеф наблюдаваше как младежът виси на метър от пода с въже около врата му, здраво закрепено върху греда в стаята за разпити, и със завързани ръце. По-добре ти, отколкото аз — помисли си тунизиецът саркастично. Младият пазач се задушаваше много бавно; лицето му беше моравочервено, от устата му излизаха едва доловими нечленоразделни звуци, слаб приток на въздух се прокрадваше с мъка през стиснатото гърло и течащите лиги. С отвращение Юсеф забеляза тъмното влажно петно около слабините на мъжа. Макар че вратът му бе счупен, смъртта нямаше да настъпи скоро. Бяха му останали поне още два часа живот в съзнание. Време, през което да осъзнае грешката си и това, че се е отклонил от задълженията си. Юсеф знаеше, че другите щяха да дойдат на сутринта за тялото. И щяха да видят. Щяха да видят, че Юсеф не търпи издънки. Щяха да видят, че Юсеф държи на най-високите стандарти. Че слабите звена щяха да бъдат заменени.

Юсеф Али щеше да се погрижи за това.

Андреа си наля чаша вино и се качи горе да се преоблече. Искаше да се чувства нормално. Но „нормално“ се оказа разтегливо понятие. Тя се чувстваше… като Алиса в страната на чудесата, погълнала нещо и пораснала голяма, защото сега Кейп Код й се струваше като къщичка за кукли със смаляващи се стаи. В коридора пред спалнята се опъна в мъжка маратонка. По дяволите, Брент Фарли — помисли си тя, кипнала от гняв за няколко секунди. Е, добре, че се отърва. Мисълта щеше да е по-приятна, ако тя го бе зарязала, но не така се разви връзката им.

Брент беше няколко години по-голям и също като нея работеше във финансовата област в Грийнич, беше вицепрезидент по продажбите в презастрахователно дружество. Беше сладкодумен, с плътен глас, амбициозен мъж, обличаше се елегантно, играеше скуош, сякаш животът му зависеше от резултата, проверяваше финансовия си портфейл по няколко пъти дневно на своя лаптоп, дори по време на уж романтичните им срещи. Скараха се за това точно преди седмица.

— Мисля, че ако бях текст, щях да привлека по-успешно вниманието ти — оплака се тя в ресторанта, в който вечеряха.