Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Какви системи за сигурност познаваш? — попита Сакс, без да успее да прикрие изцяло треперенето на гласа си.

— Имам доста добра представа от моите странствания — отвърна Белкнап.

— Електрическа ограда?

— Не и в джунгла като тази. Има много диви животни — от диви гълъби манику до игуани и диви кучета. Така че няма да разполагаш с бариера за сигурност, а с дяволско барбекю. По същата причина периметърна сигнална система не върши работа. Ще бъде активирана по сто пъти на ден.

— В такъв случай трябва да има въоръжена охрана.

— Не. Момчетата, които работят на място, вярват в технологиите. Те със сигурност разполагат с най-модерен детектор за движение или нещо такова, което изключва наличието на нощен пазач. Проблемът е, че пазачът може да се напие или да заспи, или да вземе подкуп. Подобни неприятности не съществуват при технологичното решение. Те разсъждават по този начин.

— Аз пък мисля, че на тяхно място бих монтиран система за изтриване на информацията при засичане на движение. Как ще се справим с това? — каза Сакс.

— Има много топлина на това място, много чувствителна апаратура. Поради което трябва да има и мощна охладителна система. — Белкнап посочи към някаква широка алуминиева тръба на покрива, която бе покрита с вертикална решетка. — Мястото е без прозорци. Погледни. Има кондензатор точно откъм външната страна на задната врата и вентилатор, така че охладеният въздух се вкарва вътре — той посочи с ръка. — Това е другият край на вентилационната система — оттам излиза горещият въздух. Широка тръба, за да се намали до минимум съпротивлението. Така че се качваме на покрива, развинтваме решетката и се спускаме долу.

— И тогава се задейства алармата.

— Схвана.

— Която при спазване на стандартите протоколи за сигурност — предупреди Сакс — ще задейства автоматичното изтриване след петнайсет секунди. Всички файлове ще бъдат изтрити. Място като „Привекс“ ще рискува да загуби данни, но няма да позволи да изтекат навън.

— Което означава, че трябва да работим бързо. Да дръпнем шалтера на мозъка, преди да активира процедурата за изтриване. Това е ключът. Момчетата, които работят тук, живеят в града. Ще им е нужен половин час да стигнат до тук. Трябва да надхитрим машината, това е.

— Сега какво? Не си падам по бабаитските изпълнения.

— Всичко, което трябва да направиш, е, да ме изчакаш да ти отворя задната врата, след което да хукнеш към нея.

— И как смяташ да го направиш?

— Гледай и се учи — изсумтя Белкнап.

Белкнап измъкна въжена стълба от раницата си и шейсетсантиметрова метална тръба. Той разгъна тръбата, която увеличи неколкократно първоначалната си дължина, и я завъртя няколко пъти, докато от единия й край се подадоха две куки. Огледа покрива на постройката, докато откри място на върха на почти плоския покрив, от което стърчеше бяла тръба, и метна тръбата с куките към нея. Тя се закачи с дрънчене; найлоновата стълба висеше като дълъг черен шал. Той провери здравината й с няколко опъвания и после бързо се изкачи по стълбата.

На покрива коленичи пред вентилационната решетка и с широка отвертка отстрани винтовете от четирите края. Белкнап постави внимателно решетката върху покрива. Откъм широката алуминиева тръба се понесе миризма на спарено. Притокът на въздух бе доста силен и предизвика лек ветрец.

Той се спусна с главата надолу и започна да пази, използвайки ръцете и краката си като гущер. На няколко десетки метра навътре в тръбата си даде сметка за мъртвата тишина и пълната липса на осветление. Чуваше само собственото си дишане, зловещо засилено от металната тръба. Продължи да се движи в непрогледния мрак, като пълзеше, помагайки си с ръцете, сантиметър след сантиметър. Промъкването му около извивката на тръбата беше болезнено. Звукът от дишането му ставаше все по-висок и по-зловещ. После се озова с главата надолу. Кръвта нахлу в слепоочията му, след като тялото му рязко се спусна надолу с няколко метра в тръбата, която неочаквано се стесни. Ръцете му се протегнаха напред, търсейки опора, но само се плъзнаха по почти мазната повърхност. Твърде късно той осъзна, че сглобката съединяваше две тръби с различни ширини. Пое си въздух и откри, че размерите на тръбата не позволяваха на гръдния му кош да се издуе докрай. Възможно бе само повърхностно дишане. Започна да го обзема паническо чувство на клаустрофобия. Придвижи се още около метър, сега вече право надолу. А си мислеше, че ще трябва да се стегне и да контролира скоростта на спускането. Вместо това откри, че стените на тръбата притискат гръдния му кош. Трябваше да полага неимоверни усилия да се движи. Мобилният му телефон в джобчето на гърдите се заби болезнено в ребрата му. Той го измъкна, но го изпусна и телефонът падна върху някаква твърда невидима повърхност под него.