Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Имате късмет. То не ври непрекъснато. През по-голямата част на миналата година само пускаше пара. Но тази година е много горещо. Пазете се, докато сте около него.

— Ще имам предвид.

След като излязоха на шосето, се отправиха към Розо. Киселото настроение на Уолт стана още по-кисело.

— Решил си да ме убиеш ли? — замрънка той. — Поне себе си не искаш ли да предпазиш?

Белкнап го погледна, но не отговори. Минаваха покрай надвиснали от плодове дървета — лимони, банани, киви, подаващи се през плътни и покрити с восък листа. Джипът нямаше окачване, което засилваше ефекта от всяка неравност на пътя. Толкова зелен пейзаж Белкнап не беше виждал никога досега.

— Знаеш ли какво? — продължаваше да се цупи Уолт. — Започвам да си мисля, че на твоя бутРОМ не му е наред чек сумата.

— Предполагам, че там, откъдето идваш, не ви достигат думите — отговори мрачно Белкнап.

— Къде точно отиваме?

— Долината на безутешните — отвърна Белкнап.

— Шегуваш се — каза Уолт.

— Погледни картата.

— Значи не се шегуваш — каза Сакс и въздъхна.

От продължилото десет часа пътуване с прехвърляне в Сан Хуан на малък самолет се чувстваха мръсни и изтощени.

— „Привекс“ е в Розо — каза Уолт троснато.

— Грешиш. Там е пощенската им кутия. В действителност базата им е над селището Морн Проспър.

— Откъде знаеш?

— Уолт, приятелю. Това ми е работата. Аз съм откривател. „Привекс“ е откъм подветрената страна на планината, защото не разчита само на оптичните кабели, с които е съоръжен щедро островът, а и на сателитните чинии, които приемат интернет от небето.

— Но как…

— Защото са необходими периодични доставки. Тези рутери и сървъри, копчета и джаджи, от които се състои цялата информационна архитектура, трябва да се подменят през някакви периоди. Те не са вечни.

— … разбрах. Когато ЕМС доставя части за „Конектрикс“, някой трябва да ги отнесе до базата. Онова, което момчетата от телекомуникациите наричат проблема с последния километър.

— Всъщност Сиско. Те използват нещо, което се нарича контролна машина „Каталист 6500“.

— Но как…

— … разбрах, че са поръчали такава машина ли? Просто им поръчах една. Обадих се на най-големите компании за хардуер, казах, че звъня от Доминика, дадох им номера на пощенската кутия и се опитах да направя поръчка на сървъри за половин милион долара. Уцелих в Сиско. Дълга история, да не ти разказвам, но открих, че са наели хеликоптерна компания за доставката до Доминика. Така че се обадих в хеликоптерната компания.

— И така си разбрал точното местонахождение.

— Дълга история — повтори Белкнап.

— Невероятно.

— Както ти казах, това ми е работата.

— Къде, казваш е мястото?

— Кацнало високо над долината Розо.

— Затова взе джипа — каза Уолт. — За шофиране в планината.

— Ще вървим пеша. По-безопасно е. Джип в селото ще привлече вниманието. Ще направи по-трудно пристигането ни в базата, без никой да ни забележи.

— Предполагам, че това изключва и използването на хеликоптер. Ще вървим и ще пълзим. Това не беше споменато в рекламата.

— Никакви круизи също — тросна се Белкнап. — Съжалявам. Можеш да си поискаш парите обратно, като се върнем.

— О, стига глупости. Виж, ще се почувствам по-добре, ако си хапна и се изкъпя.

— Не сега — каза Белкнап. — Нямаме време да спираме.

— Ти се шегуваш — каза Уолт и прокара ръка през кестеняво-сивата си коса. В погледа му имаше повече раздразнение отвсякога, когато стрелна Белкнап с очи. — Ти не… се шегуваш.

Двайсет минути по-късно Белкнап скри джипа сред високи дървета, чиито вечнозелени листа замаскираха идеално автомобила.

— Сега тръгваме пеша.

Излязоха на блатист терен, а влагата сякаш ги обливаше с горещ душ. Белкнап си погледна часовника. Времето наистина не стигаше. Животът на Андреа висеше на косъм. Генезис можеше да я убие всеки момент.

Ако вече не я бяха убили.

Белкнап не можеше да си позволи дори да си помисли за подобна възможност. Трябваше да запази самообладание.

Защо ли Генезис я залови? Вероятно тя знаеше нещо, някаква подробност, за което дори не подозираше, че е важна. Или може би — тази мисъл бе по-успокоителна — залавянето й бе доказателство за отчаяние от страна на сенчестия враг на Белкнап. Къде ли беше сега? Какви ли бяха намеренията на Генезис за нея? Отказваше да си спомни за кошмарните сценарии, с които Генезис беше прочут. Трябваше да се насили да остане в настоящето. Следващите няколко часа щяха да бъдат достатъчно трудни.