Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Ти си болен човек — каза Андреа с треперещ глас.

— В отлично здраве съм всъщност. Но знам какво се опитваш да кажеш. Аз съм… различен от повечето хора.

— Ако Тод знаеше що за човек си…

— Той познаваше една версия от мен. Хората са сложни, Андреа. Приятелството ми с Белкнап е нещо, за което работих здраво, много здраво да създам и да поддържам, и ако това означаваше да се премахнат някои неща, които го разсейваха, съм го правил.

Премахване на нещата, които го разсейват.

— Държал си го изолиран — каза тихо Андреа. — И когато някой се е сближавал с него, когато е създавал истински отношения с него, ти… си го ликвидирал. А когато той е тъгувал, винаги си бил до него да го утешаваш, нали така? — Гласът й стана по-висок, по-развълнуван. — Той е мислел, че си неговият единствен истински приятел. А през това време ти си го манипулирал, убивал си онези, които е обичал, държал си го в състояние на душевно неравновесие. А случаите, при които си го спасявал, са били инсценирани, нали? Този човек е готов да направи всичко за теб. А ти си го предавал през всичкото време.

— И все пак аз се грижех за него, Андреа — отговори кротко високият мъж. — Без съмнение аз му се възхищавах. Той притежаваше — притежава — необикновени умения. Наистина няма човек, когото той да не открие, когато си науми.

— Затова си го държал на каишка, нали? Той ми разказа за Източен Берлин преди всичките ония години. Какво е било това — нагласена история, а?

— Ти наистина си умна. Тъкмо бях привлякъл Лъгнър в онзи момент. Знаех, че е човек, когото мога да използвам, и се оказах прав. В същото време ставаше ясно, че този млад господин Белкнап е по-добър в откриването на хора, отколкото Лъгнър в изчезването. Единственият шанс на Лъгнър бе да накара Хрътката да си помисли, че е бил успешно заловен. И след като внимателно обмислихме и организирахме нещата, му осигурихме доклад, че е бил убит по време на операцията.

— Но ти си притежавал нещо много по-ценно. Предаността на Хрътката. Силата на характера му, която ти си се заел да превърнеш в слабост.

Той кимна леко, подсмихвайки се.

— Аз съм чувствителен човек. Всеки би искал рядък талант като Тод да е на негова страна.

— И ти си се подсигурил, докато той е бил новак. Ти си разбрал веднага, че той притежава способности, за които си му завиждал. Способности, от които си искал да се възползваш.

— Скъпа моя, ти ме четеш като книга.

— Да, Хелтър Скелтър 2 2 Филм на Роман Полански за един от най-жестоките убийци в САЩ Чарлс Мансън, който през 1969 г. убива бременната съпруга на Полански и още няколко нейни гости. Мансън обяснява пред съда, че песента на „Бийтълс“ „Хелтър Скелтър“ (смятана за началото на хеви метъла) го е подтикнала към убийствата. — Бел.прев. — изпълни я отвращение като горчива течност. — Как можеш да живееш в мир със себе си?

— Не ме съди, Андреа. — Райнхарт замълча за миг. — Странно е, че с теб водим разговора, който исках да проведа един ден с Белкнап. Той едва ли ще ме разбере по-добре от теб. Но опитай, Андреа. Опитай. Не всяко различие е неспособност. Преди години потърсих услугите на психиатър. Много известен. Всъщност платих за цял следобед с него.

— Не ми изглеждаш такъв тип човек.

— Тогава бях млад. Все още не бях открил себе си. Озовах се в уютен кабинет на Ист Енд авеню в Манхатън, където си разказах и за майчиното мляко. Говорихме абсолютно за всичко. Имаше нещо в характера ми, което ме тревожеше — или по-точно се притеснявах, че не ме тревожи, а знаех, че трябва. Може би е най-точно да го изразя по следния начин, Андреа: бях роден без морален компас. Дори като дете си давах сметка за това. Не от самото начало, разбира се. Разбрах за този дефицит по начина, по който човек разбира, че е далтонист. Откриваш, че другите виждат различие, което ти не можеш да схванеш.

— Ти си чудовище.

Райнхарт не й обърна внимание.

— Спомням си, когато нашият домашен любимец лабрадор роди кученца, които ми се сториха повече, отколкото той можеше да гледа, аз взех едно от паленцата, за да си правя експерименти с него. Бях очарован от онова, което се показа, след като му разпрах корема с нож X-ACTO. Спомням си, че извиках брат ми да види какво съм открил, как малките черва приличат на червеи, а черният дроб е като на пиле. Не изпитвах садистично удоволствие от това — беше просто обикновено любопитство. И все пак, когато брат ми видя какво съм направил, ме погледна така, като че ли бях ужасно обезобразен или чудовище. Такъв ужас и отвращение. Изобщо не можех да разбера. — Гласът на Райнхарт звучеше сякаш някъде отдалеч. — Започнах да схващам, след като пораснах. Но не и да чувствам . Другите хора имаха набор от морални интуиции, които ги напътстваха, без да се замислят. Аз не притежавах подобно нещо. Трябваше да науча правилата, както човек учи правилата на етиката, и да прикривам случаите, когато нарушавах тези правила. Като смъртта на брат ми уж при падане. Предполагам, че способността ми да крия тази страна от същността си ме докара в крайна сметка в бизнеса на тайните операции: прикриването, увъртанията станаха моя втора природа.