Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Не знам — измърмори Гарисън, повече на себе си. — Но мога да предположа.

Джаред Райнкарт седна близо до нея.

— Толкова много неща ми се ще да обясня.

— Къде сме?

— Моето предположение ли? Някъде в горната част на щата Ню Йорк. Някакво отдалечено селско място. Но на един хвърлей от Монреал и Ню Йорк.

— Продължавам да мисля, че всичко това е кошмар и че ще се събудя от него.

— Наполовина си права — каза Райнхарт. — Кошмар е наистина. Слушай, нямаме време. Трябва да говорим за Генезис. Тод е хванал следа, нали?

Андреа кимна.

— Трябва да знам точно какво е открил. Къде смята, че се намира Генезис?

Тя преглътна трудно, опитвайки се да мисли.

— Последното нещо, което знам, е, че щеше да се срещне със сенатора Кърк.

— Да, знаем това. Но той трябва да е имал някакви идеи, подозрения, инстинкти. Моля те, Андреа, много е важно. Все нещо е споделил с теб.

— Обмисляше различни възможности. Дори се чудеше дали ти не си Генезис.

Райнхарт изглеждаше поразен, дори наранен.

— Или Пол Банкрофт, или — но той според мен знаеше, че не е нито един от хората, за които се бяхме замислили. Мисля, че в крайна сметка е решил, че е някой друг.

— Това не ми помага. Трябва да си напънеш мозъка. Той ти имаше доверие, нали?

— Ние си вярвахме взаимно.

— Тогава все нещо е изпуснал пред теб.

— Искаш да кажеш, че може да знае, но се е опитвал да го пази в тайна? Нещата не стояха по този начин — Андреа погледна Райнхарт мрачно, усещайки как стомахът й се свива. — Иначе нямаше да отиде при сенатора.

Да, знаем това.

Но кои бяха „ние“ и откъде са узнали?

— Джаред — каза тя, — извинявай за моето объркване. Но има нещо, което не разбирам.

— Може да пристигнат за нас всеки момент — предупреди я той. — Моля те, съсредоточи се.

— Ние пленници на Генезис ли сме?

— Какво говориш?

Тя знаеше.

— Другите искат да знаят кой е Генезис, нали? И ти им помагаш.

— Ти си луда.

Да, знаем това.

— Или се опитваш да разбереш кой е по петите ти? Оценка на заплахата — така ли го наричате?

Изведнъж тя замахна да го удари, но Райнхарт я хвана за китката и я бутна грубо на пода. Тя падна тежко, след което бавно се изправи на крака.

Той застана до нея, гледайки я със злобен поглед. Привидният страх изведнъж изчезна от физиономията му. Той беше заменен с презрение.

— Ти си красива жена — каза той накрая. — Извинения за грубостта.

— Подозирам, че това е най-малкият ми проблем.

Усмивка на рис.

— Права си.

Той й напомняше на фигура от картина на Понтормо или някой от другите флорентински художници от шестнайсети век. Леко издължен, но внушаващ сила.

— В такъв случай ние всички трябва да изиграем нашите роли. А твоята е съдбовната.

Тя почувства, че той сякаш изважда душата й с магнетизма на погледа си.

— Моля те, седни. — Той посочи към леглото. И за да не ти минават вредни мисли през главата, не забравяй, че аз съм професионалист — показа й малко метално острие в ръката си, все едно бе фокусник. — Само да поискам, мога да вкарам това нещо във врата ти между втория и третия шиен прешлен. За секунда. Въпрос на ловки пръсти, както казват германците. Не се подвеждай от факта, че не нося оръжие на колана си. Не ми е необходимо.

За миг очите му излъчваха само злоба и ненавист. После премигна и още веднъж физиономията му придоби измамна учтивост.

— Трябва да призная, че замалко щеше да ме подведеш.

— Струваше си опитът. Явно Тод те е взел за своя помощничка. — Той се усмихна лукаво, показвайки зъбите си, но без топлота. — Тод винаги е имал слабост към умни жени. Но явно не разполагате с полезна информация за нас. Не съм изненадан много.

— Тод толкова голяма заплаха ли е за теб? Ами аз?

— Като цяло, бих казал, че ние не отговаряме на заплахи, а ги създаваме. А после ги премахваме. Мрежата на Ансари е сред най-големите в света, а сега е наша. Никос Ставрос също имаше страховито присъствие в превоза на оръжия, а сега „Ставрос маритайм“ също е под наш контрол. Както и дузина други търговци на оръжие и боеприпаси. Известно ми е, че разбираш нещо от бизнес. В корпоративния свят му казват сливане.

— Сливане. Стратегия за придобиване на множество малки фирми със същия предмет на дейност, за да се създаде доминиращ играч на пазара. Знам за сливанията. „Грийнич екуити“ участва в няколко.

— Никой не си е представял, че това може да се случва и в паралелната икономика, така наречения черен пазар. Ние обаче доказахме, че е възможно. Което означава, разбира се, че ще придобием още по-голяма мощ и отпреди.