Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Гордостта му бе закаченият медальон за наградата „Тони“ за най-добър грим на театрална продукция. До него върху малка масичка се намираше снимката на убийствената Нора Норуд, най-готината чернокожа, по негово мнение, след Етел Мърман. На теб, скъпи Роланд — пишеше тя със своя закръглен почерк със заврънкулки, — който ме прави да изглеждам така, както се чувствам. Вечна благодарност! Другата снимка беше на Илейн Стрич, със също толкова прочувствено послание. Беше правило, към което актрисите от старо време се придържаха: сприятели се с гримьора и винаги ще изглеждаш добре. Голяма част от новите примадони бяха невъзможни: властни, студени, дори губи, отнасяха се към Роланд като към прислужник. Този вид отношение го накара да се откаже от работата в киното.

Няма други хора като хората от шоубизнеса, се пееше в една стара песен. Роланд работеше и с други хора, които не бяха от шоубизнеса. Те нямаха подписани снимки. Всъщност те го караха да подписва всякакъв вид споразумения за пазене на тайна. Но имаха други начини да покажат своята благодарност, не само с пари, които бяха доста привлекателни предвид малкото време, което им отделяше. Всичко започна преди години, когато го помолиха да даде уроци на няколко правителствени шпиони, като им разясни основните техники на дегизировката. Макар че Роланд беше дискретен, името му явно се бе разчуло сред разузнавателната общност от уста на уста. Доста често той имаше неочаквани посетители със странни желания и дебели пликове с пари. Някои от тях дори не бяха изпратени от правителството.

Като мъжа, на когото помагаше в момента. Метър и деветдесет, правилни черти, сиви очи.

— Мога да използвам малко восък около горния венец — обясни Роланд. — Това ще промени драстично контурите на лицето. Такъв резил за човек, който изглежда толкова добре. Какво ще кажеш за сини очи?

Мъжът му показа паспорта: Хенри Гайлс беше името и бе посочено, че собственикът му е с кафяви очи.

— Придържай се към описанието тук — каза той.

— Няма проблеми, тогава кафяви очи. Имам един дискретен латекс, който мога да добавя около очите и който става на бръчици. Изглежда естествено, но определено състарява. Можем да поработим върху ъгълчетата на устата също. Вероятно да добавим малко и към носа. Но да не прекаляваме, трябва да не личи. Не искаш хората да се възхищават на твоя гримьор, нали?

— Не искам хората да се обръщат и да ме поглеждат втори път — каза посетителят му.

— По-лесно ще стане, ако избягваш пряка слънчева светлина — предупреди Роланд. — Трудно е да намериш материал за лицето, който изглежда еднакво добре на всякаква светлина. — Той огледа още малко лицето на мъжа. — Ще добавя малко и на долната челюст. Ортодонтичният восък лесно се моделира, но не очаквай да свикнеш бързо с него. Внимавай, когато говориш.

— Винаги внимавам.

— При твоята работа, предполагам, се налага.

Посетителят му премигна.

— Ти си добър човек, Макгрудър. Благодарен съм ти, при това не за първи път.

— Ти си сладък. Но моля те. Аз просто си върша работата, за която ми плащат. — Той се усмихна щастливо. — Нямаше ли някаква приказка, че щастието е да правиш онова, което искаш? Или беше да искаш да правиш онова, което трябва? Никога не мога да го запомня. — Той пъхна две пръчки ортодонтичен восък в микровълновата печка. — За нула време ще свършим — каза той.

— Благодарен съм ти за това. Наистина.

— Както ти казах вече, върша онова, за което ми плащат.

Час по-късно, след като посетителят му си тръгна, Макгрудър си направи коктейл от водка и сок от боровинки и направи още нещо, за което му плащаха. Той набра телефонен номер, който звънна някъде във Вашингтон, окръг Колумбия. Позна гласа на мъжа, който вдигна.

— Каза ми да ти звънна, ако се появи господин Ман, нали така? — Роланд отпи голяма глътка от коктейла. — Е, познай какво. Току-що приключих с него. Какво искаш да знаеш?

Звук от отваряне на врата. Същият охранител както преди с едната ръка на валчестата дръжка, а другата на ключалката, помагайки на тежката врата да се отвори. Андреа Банкрофт застана до далечната стена, преди да й наредят да го направи. Охранителят не беше сам този път. Друг мъж — по-висок, по-слаб, по-възрастен — влезе след него. Размениха си няколко думи шепнешком и охранителят излезе заставайки явно зад вратата.

Високият мъж направи няколко крачки към Андреа и я изгледа преценяващо. Въпреки височината му имаше нещо котешко в движенията му — реши тя. Беше елегантен, някак прекалено елегантен и сиво-зелените му очи я гледаха пронизващо.