Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Та какво каза са системите за сигурност?

— Програми за душене, да. Виж, под качулката всички системи за имейли работят по един начин. SMTP е алгоритъмът за изпращане и POP — пощенският протокол, е нещото, което ползват сървърите. Докато най-добрите анонимни препращачи са, е, нещо като невидим щит.

— Невидим щит — повтори Белкнап. — Това, за което говориш в такъв случай, е фирма, която автоматично изтрива заглавката — данните за изпращача, получателя и прочие.

— Да, но това е само част от играта — решително поклащане на главата. — Най-обикновено изличаване не върши работа. Защото Биг брадър може да наблюдава твоя пристигащ трафик. Ако става дума само за кодиране, е, това е нещо, в което Службата за национална сигурност я бива, нали? Така че един ефективен препращач трябва да разполага с цяла мрежа. Ако ти си ползвател, изпращаш с местна програма като „Микс мастър“, нещо, което ще разбърка твоето писмо, така че ще пристигне чрез поредици от времеви забавяния. Все едно да изпратиш гласните седем секунди след като си изпратил съгласните, така че те пристигат като различни групи. Тогава друго писмо съдържа инструкциите за събиране. По този начин не можеш да следиш пристигащия трафик. Второ нещо, какво мислиш за функцията „отговори“. Всеки може да махне въвеждащите данни от писмото, все едно да зачертаеш адреса на изпращача. Номерът е да измислиш път за обратния адрес, който не може да се проследи.

— И препращачите го могат?

— Този може — каза Сакс. В гласа му се усети възхищение от професионализма. Той посочи последната редица от цифри. — Това е препратено от „Привекс“, която е една от най-добрите в бизнеса! Руски компютърни специалисти основаха фирмата преди няколко години в Доминика. Това е в Източните Кариби.

— Знам къде е Доминика — каза Белкнап. — Това е голям данъчен рай.

— И се обслужва от голям, дебел фиброоптичен кабел под морето. Мястото е обезопасено. Не като тук, но човек почти никога няма да открие препращач, базиран в Съединените щати. Никой не желае да си има неприятности с регулациите в САЩ.

— И така как можем да го проследим? — попита Белкнап.

— Току-що обясних — каза Сакс леко раздразнен. — Не можем. Има едно гигантско препятствие на пътя, наречено „Привекс“. „Привекс“ маскира IP адресите със своите IP адреси. Оттам нататък е невъзможно да се види нищо. Определено не може да се влезе.

— О, я стига, Андреа ми е разказвала какво можеш — каза Белкнап с увещаващ глас. — Сигурен съм, че можеш да пробиеш.

— Така и не ми каза къде е тя. — Нотка на тревога прозвуча в гласа на Сакс.

Белкнап се наведе напред.

— Тъкмо щеше да ми обясниш как смяташ да се справиш със системата „Привекс“.

— Искаш от мен да ти кажа, че феите наистина съществуват и че дядо Коледа наистина се вмъква през комините в коледната нощ? Бих се радвал. Би могло да е истина. Искам да кажа, че твърде много се съмнявам, но не съм абсолютно, изцяло и галактически сигурен. Не са много нещата, в които съм абсолютно, изцяло галактически сигурен. Това обаче е едно от тях. „Привекс“ е осъществявала милиони и милиони комуникации. И никой досега не е успял да пробие защитата им. Никога. Нито веднъж. Щеше да се разчуе, ако имаше такова нещо. А хората се опитват. Те използват сложни статистически техники да наблюдават трафика, напълно изчанчени алгоритмични глупости. Забрави за това. „Привекс“ прави така, че писмата ти се снаждат и събират в едно, така че да не се различават от останалите. Те имат програмирана IP ротация — услуги за пробиване, и сървъри, използвани от висшата лига. Искам да кажа, че правителствата използват услугите им, за Бога.

Белкнап запази мълчание известно време. Той не бе в състояние да следи подробно обяснението на Сакс. И все пак някъде в съзнанието му се зареди една идея, която мъждукаше като малка светеща рибка в подводна пещера.

— Казваш, че „Привекс“ са базирани в Доминика.

— Сървърите им, да.

— Не могат да бъдат хакнати.

— Не.

— Добре — каза Белкнап и помълча още известно време. Тогава нахлуваме.

— Не ме слушаш. Току-що ти обясних, че не можеш нито да ги хакнеш, нито да ги кракнеш. Никой досега не е успял да хакне трейсрут на „Привекс“. Това е виртуална крепост.

— Поради което ще трябва да се промъкнем вътре.

— Както казах…

— Имам предвид физическо проникване. В самото място.

— Физическо… — Сакс млъкна объркан. — Не те разбирам.

Белкнап не се изненада. Двамата обитаваха напълно различни светове. Белкнап живееше в свят на истински неща, истински хора, истински предмети. Сакс се носеше във вихъра на електронни потоци, водопади от нули и единици: беше свят на виртуални посредници и на виртуални обекти. За да открият Андреа Банкрофт, се налагаше да обединят силите си.