Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Охранителят имаше бледа кожа, чип нос, слаба брадичка с трапчинка и големи зелени очи, които сякаш никога не мигаха и напомняха на Андреа за щука. Беше облечен в маслиненозелена камуфлажна униформа с широк военен колан.

— Застани до задната стена — изкомандва той с ръка върху черен пластичен инструмент — приличаше на електрошокова палка. Звучеше като южняк, който е прекарал по-голямата част от живота си на север.

Андреа изпълни инструкцията и застана до стената срещу вратата. Охранителят веднага погледна под леглото, влезе в банята и я разгледа щателно.

— Добре — каза накрая. — Няма никакъв шанс да се измъкнеш от тук, така че направи услуга и на двама ни — недей да вършиш глупости.

— Къде съм? И кой сте вие? — Андреа проговори за първи път.

Гласът й бе по-силен и по-стабилен, отколкото очакваше.

Охранителят поклати глава.

— Ще получа ли дрехи да се преоблека?

— Това вероятно ще може — каза той. — Следователно не той командваше; имаше други, чиито заповеди изпълняваше. — Макар че какъв е смисълът?

— Защото ще ме пуснете след ден-два?

Опита се да види часовника на ръката му.

— Със сигурност. По един или друг начин — охранителят изглеждаше развеселен. — Препоръчвам ти все пак да се помолиш на твоя Бог, госпожо.

— Моля те — каза тя, — кажи ми името си.

Ако можеше да установи някакъв човешки контакт с охранителя, сигурно щеше да научи повече от него, да го накара да погледне на нея като на нещо повече от вещ.

— Госпожо, това да не е благотворително дружество — каза мъжът с облещените очи.

Андреа седна на леглото и започна да мачка одеялото с едната си ръка.

— Съжаляваме за неудобното легло — каза мъжът. — Балистичен найлон, тежък брезент отгоре — наричат го одеяло за самоубийци. С това разполагахме само.

— Откъде сте? Имам предвид родом.

Нова атака. Не можеше да позволи да бъде обезсърчена.

Върху лицето на охранителя се появи усмивка.

— Знам какво се опитваш да направиш. Може да съм южняк, но не съм глупак. Ще се върна с храна след няколко часа.

— Моля…

— Затвори си човката.

Любезна усмивка се появи по лицето му, докато си сваляше шапката.

— Госпожо, само професионализмът ме спира да те изнасиля, докато можеш да дишаш, а може би и малко отгоре. — Той отново си сложи шапката. — Приятен ден, госпожо.

Докато мъжът излизаше, Андреа попита:

— Колко е часът?

— Искаш да знаеш колко време ти е останало, нали? — полита той. — Не е много.

Белкнап се постара да говори спокойно, когато телефонира на приятеля на Андреа Уолтър Сакс във фирмата, където бе работила. Беше много важно да не го изплаши. Андреа му се доверяваше. Белкнап също трябваше да му се довери.

Белкнап се съгласи да се срещнат на мястото, което той предложи и което се оказа закусвалня за природосъобразна храна в Грийнич, Кънектикът. Ако съдеше по малкия брой посетители, от храната, която предлагаха тук, имаше какво да се желае. След като се разположи на маса в дъното на закусвалнята, Белкнап зачака появата на мъж в зелено ленено сако.

Най-накрая се появи висок мъж с дълго правоъгълно лице. Посивялата му кестенява коса беше подстригана съвсем късо от двете страни, почти до кожа. Имаше брадичка с цепка и торс, малко несъразмерен за останалата част на тялото му. Белкнап му махна и той седна на стола срещу него. Очите му бяха леко зачервени и блестяха, сякаш беше пушил марихуана, макар да не миришеше.

— Аз съм Уолт — каза мъжът.

— Тод — отговори Белкнап.

— И така — започна Уолт Сакс. — Какви са тия страшни приказки. Срещи с непознати. Какво се е случило с Андреа?

— Тя е добре. Разговарям с теб, защото знам, че ти има доверие.

Появи се сервитьорка и постави поднос на масата.

— Приятно ми е — каза тя. — Специалитетът на заведението. — Сладки от рожков.

— Какво точно е рожков? — попита Уолт. Може би се опитваше да стопи леда.

— Не мога да ти кажа — отговори Белкнап, прикривайки нетърпението си.

Уолт погледна към сервитьорката.

— Винаги съм се чудил какво е това рожков?

Сервитьорката, облечена в тениска от неизбелен памук и груби ленени панталони като торба, се усмихна приветливо.

— Рожковът се извлича от шушулките на дървото рожков. Той е без мазнини, богат на фибри, не предизвиква алергии, с високо съдържание на протеини и не съдържа оксалова киселина. Има вкус на шоколад.

— Не, няма — Уолтър я изгледа с пронизващо недоверие.

— Подобен. Много хора го предпочитат пред шоколада.