Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Без един.

— Казват, че е най-здравословната природна храна.

— Кои са те?

— Ами те са си те. — Усмивката остана върху лицето на сервитьорката.

Сакс потупа върху един от лозунгите напечатан в блед курсив върху менюто.

— Тук е казано „Да питаш, означава да пораснеш.“

— Донесете му чаша успокоителен чай кава кава — намеси се Белкнап.

Чувството му на отчаяние и паника се надигаше, но не можеше да си позволи да уплаши или отчужди мъжа. Трябваше да изглежда спокоен и съсредоточен.

— Всъщност ще си поръчам билков чай.

Сакс си играеше с крайчеца на ухото си, където някога е имало обеца, а сега само дупчица.

— Аз също — каза Белкнап на сервитьорката.

— И така къде е Андреа? — попита отново Уолт. — Предполагам, че не съм тук, защото ти се е скапал хард дискът?

— Каза ли на някого къде отиваш, че ще се срещнеш с мен? — попита Белкнап.

— Инструкциите бяха съвсем ясни по този въпрос, Тод, човече.

— Това „не“ ли означава?

— Това е не. Логично.

Белкнап извади листа, който му даде сенаторът Кърк, от горния джоб на сакото си и го подаде на Сакс, без да каже нищо.

Компютърният гений разтвори листа и го размаха във въздуха.

— Как само лепне. Да не си го държал в задника си? — каза той.

Погледът на Белкнап го стрелна убийствено.

— Само си губим времето — тросна се той. — Извинявай. Искам да кажа, че времето ме притиска.

Компютърният специалист разтвори листа, погледна го и каза тържествено:

— Ето една сладка от рожков.

— Кодът на източника на имейла? Говори ли ти нещо?

— Имам теория, че никой не обича сладки от рожков — продължи Сакс. — Макар че може би избързвам. Тепърва ще се раждат нови поколения.

— Уолт, моля те, съсредоточи се. Това сляпа улица е?

Техникът изсумтя.

— Как да се изразя? Това е като сляпа алея покрай сляпа улица в задънена улица, само на една пряка от друга сляпа улица — той извади химикалка и написа редица от цифри. — Улиците никога не са били по-слепи от тези. Знаеш ли какво е анонимайзер?

— Имам бегла представа. Може би ще ми обясниш по-подробно.

Уолт се вторачи за миг в него.

— Електронното писмо е до голяма степен като обикновеното писмо. Тръгва от една поща към друга, по пътя може да спре в голям център за сортиране на писма, след което продължава към местния пощенски клон. Един типичен имейл вероятно спира на петнайсет до двайсет места по пътя. Където и да отиде, оставя следа от себе си, като трохи от хляб и получава код, като визов печат, който показва къде се намира. Да кажем, че си в Копенхаген и използваш сметката си в AT&T да изпратиш телеграма до Стокхолм. Този имейл ще прескочи тук, ще прескочи там и в някакъв момент вероятно ще стигне до Шаумбърг, Илинойс, преди да премине през още няколко мрежи и да пристигне до компютъра на твоя приятел в Швеция. Това ще отнеме няколко секунди.

— Звучи сложно — каза Белкнап.

— Но аз го опростявам. Защото този имейл не е изпратен като едно цяло. Системата го разчленява на парчета — група от малки пакетчета, защото за да може всичко да върви по пътя си, трябва да е с подходящ размер за тръбите, за системата от рутери. Не забравяй, системата носи милиарди имейли всеки ден. Всички малки пакети имат специален идентификационен номер, за да се съберат заедно накрая. Повечето хора не се интересуват от тази информация и програмите за имейли обикновено не я показват. Но тя пристига с имейлите. Можеш да отидеш на сорс — код вю и да я видиш. Освен това можеш да използваш проста програма като трейсрут и тя ще ти покаже всички странствания на писмото.

— Колко безопасна е тази система?

— С използване на стандартен интернет доставчик? Хакерите обичат да казват, че ISP (доставчик на интернет услуги) означава „проект за наблюдение на интернет“. Това е най-малко безопасната форма на комуникиране: без закодиране всеки имейл е като пощенска картичка. Разбираш ли ме? — докато говореше, той натроши на парченца една от сладките от рожков, след което натроши парченцата на още по-малки парченца. — Освен това всеки компютър има уникален дигитален подпис, уникален идентификационен номер BIOS, както всеки автомобил има идентификационен номер на двигателя. Така че проследяването на IP адреса е само началото. Има множество програми за душене, които автоматично сканират трафика с различна цел. Доста технологии за следене, за които правителството дори не съобщава публично, и версии в частния сектор, които са дори по-силни. Искам да кажа, нека допуснем, че се занимаваш с кодиране. За кого ще работиш — за Агенцията за национална сигурност срещу мизерна заплата? Не и, след като хората от Сиско, Оракъл или Майкрософт се мотаят наоколо със своите поршета, разполагат с дебели пачки с долари, акции и безплатно капучино.