Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— „Привекс“ може да е виртуална крепост — каза агентът. — И рожков да е виртуален шоколад. Но някъде в Доминика има бункер с множество въртящи се магнитни дискове, нали?

— Да, със сигурност.

— Добре, тогава.

— Но те едва ли ще оставят отключена вратата и ще ти позволят да влезеш вътре с валсова стъпка.

— Не си ли чувал за влизане с взлом?

— Да, разбира се. Това правят хакерите. Те пробиват файъруолс и виртуални ключалки, източват пас кодове и инсталират дигитални системи за наблюдение. Случва се във всяко киберкафене.

— Не се прави на глупак.

Това бе всичко, което Белкнап можеше да направи, за да не удари по малката разклатена маса с ламинатно покритие.

— Като се има предвид, че завърших техническия пръв по успех и че все още работя в тъпия „Грийнич фънд“, много хора биха казали, че не само се правя — изсумтя Сакс.

— Представи си, че някой те пренесе до тази недодялана островна държава и в самата сграда на „Привекс“. Дали ще се намери копие на имейла в първоначалния му вид някъде в архивите на сървърите?

— Зависи кога е изпратен — отговори Сакс. — Файловете, по-стари от седемдесет и два часа, се делитват автоматично. Това е прозорецът „риплай“. За този интервал той трябва да запази копие на оригинала, за да обработва отговори. Вероятно те имат мултитерабайтна система за съхраняване.

Белкнап се облегна на стола си.

— Знаеш ли какво, Уолт? Изглеждаш ми малко блед. Трябва ти малко слънце. Може би се заседяваш твърде дълго пред видеоигрите. От ония, които ти отпускат допълнителен живот за всеки застрелян враг.

— Човек не може да е добър, ако не практикува — призна Уолт.

— Слънчевите Кариби те приканват — каза Белкнап.

— Ти си луд — отговори Уолт. — Ако си мислиш, че ще позволя да ме въвлекат в подобно нещо, не си познал. Колко местни и международни закони ще нарушиш? Можеш ли да броиш до толкова?

— Не искаш ли да кажеш нещо специално на внуците си? — Белкнап го стрелна с лукав поглед. Той познаваше хората като Уолт Сакс, знаеше, че неговите протести са насочени частично към самия себе си. — Обзалагам се, че в офисите чакат ценоразписи с повредени сектори, за които трябва да се погрижиш. Дръж главата си приведена, Уолт, и скоро ще кандидатстваш за зъболекарската политика на компанията. Защо ще помагаш да спасим света, след като можеш да се уредиш по този начин?

— Хващам се на бас, че дори няма директни полети до Доминка — обади се Уолт. — Защо въобще говоря за това? Това е лудост ? Не ми трябва нищо такова. — Той се вторачи в единствената оцеляла тъмнокафява сладка, пренебрегната в глинената чиния, и бръкна с пръст в остатъците от другите. — Това дали ще бъде… опасно?

— Бъди честен с мен, Уолт — каза агентът. — Надяваш се да ти отговоря с „не“ или с „да“?

— Няма значение какво ще кажеш — намуси се Сакс, — защото нямам намерение да го правя. Дори не си помислям, че мога да го направя.

— Бих искал да го направиш. Защото ми е нужно да открия човека, изпратил имейла.

— И защо?

— По много причини. — Белкнап се вторачи в техника и взе решение. — Едната е — той продължи, мъчейки се да говори със спокоен глас, — че те излъгах, че Андреа е добре.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя не е добре. Отвлякоха я. И вероятно това е единственият начин да я върна.

Информацията или щеше да уплаши компютърния специалист завинаги, или щеше да осигури неговото сътрудничество. Хвърли заровете, иначе няма да си в играта.

— О, Боже! — Истинската загриженост се бореше със страха и инстинкта за самосъхранение. Зачервените му очи станаха още по-червени. — Значи това било, наистина ли?

— Уолт — каза Белкнап. — Имаш избор. Мога само да кажа, че тя има нужда от теб.

— И какво очакваш да се случи? Решаваш проблема, връщаш Андреа и всичко приключва благополучно.

Той взе сладката от рожков от чинията с треперещи пръсти и после я върна обратно.

— Зависи — каза Белкнап. — В играта ли си, или не си в играта?

Апартаментът на Роланд Макгрудър на петия етаж в сграда без асансьор на Четирийсет и четвърта западна улица в Ню Йорк — квартал, наричан до неотдавна „кухнята на ада“, преди посредниците на недвижими имоти да решат, че името „Клинтън“ има известни предимства, когато стане дума за продажби — беше претрупан и разхвърлян сякаш в чест на тесните гримьорни зад сцената, където той упражнявате театралния си занаят. Както често се извиняваше на своите приятели, той не беше дизайнер по обзавеждане.