Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Двама мъже бяха убити в архивохранилището в Розендейл — излая той. — Ти си била там. Какво се случи?

— Мисля, че знаеш.

— Какво направи с тях? — гласът му бе висок и въпреки това безизразен и не гледаше вече към нея. — Нуждаем се от отговори.

— Кажи ми къде съм — попита Андреа. — По дяволите…

Очите на високия мъж оглеждаха цялата стая, сякаш търсеха нещо.

— Защо пътува до Кипър? — попита той. Но някак й се стори, че въпросът не е адресиран до нея. — Няма смисъл да пазиш повече тайните си.

Изведнъж той обърна одеялото върху леглото й и започна да опипва с пръстите си ръба на брезента по външните шевове.

— Какво, по дяволите, правиш…

Мъжът се обърна към нея с разтревожен поглед, постави пръсти на устните си, давайки й знак да мълчи.

— Ако не им сътрудничиш — каза той, без да я гледа в очите, — няма да имат причина да те оставят жива. Не ги бива много да предоставят втори шанс. Предлагам ти да започнеш да говориш, ако си наясно какво е добре за теб.

Той не говореше на нея. Той говореше на невидими слушатели.

Дългите му пръсти изведнъж напипаха жица, скрита под брезента. С няколко силни дръпвания той измъкна близо метър тънка жица с покритие в сребрист цвят. В края й имаше малко кръгло устройство.

— Добре — каза той, — седни и започвай да говориш. Ще разбера, ако лъжеш. Няма почти нищо, което да не знам за теб.

После започна да върти устройството, докато се чу щракване.

Мъжът се обърна към Андреа и заговори тихо и настоятелно.

— Не разполагаме с много време. Когато записът прекъсне, ще решат, че има технически проблем. Но има и голяма вероятност някой да забележи съвсем скоро проблема.

— Кой си ти?

Мъжът я погледна в очите, а лицето му издаваше страх.

— Пленник като тебе.

— Не разбирам.

— Казах им, че ще мога да те предразположа. Че знам как да те разпитам, че ще разбера слабостите ти. Това е единствената причина, поради която ме пуснаха при теб.

— Но защо…

— Вероятно защото знам коя си и кой съм аз. Ние имаме нещо общо. — Той присви очи. — Виж, аз съм приятел на Тод.

Очите на Андреа се разшириха.

— Мили Боже, ти си Джаред Райнхарт.

Предупреждението се появи на монитора на Уил Гарисън, междуведомствено послание, което почти моментално бе предадено по вътрешната мрежа на „Консулски операции“. Потвърждението беше осигурено бързо. Името, предоставено от информатора в Ню Йорк, бе добавено в списъка за наблюдение на федералната авиационна служба и сега то се появи. Някакъв си Хенри Гайлс щеше да лети. Обзалагам се, че не ти е минавало през ума, че ще те засечем, Тод.

Само че Гарет Дракър прояви голямо колебание, когато Гарисън дойде с новината. Правоъгълните стъкла без рамки забулваха очите му. Стройната му фигура се очертаваше на следобедната светлина, която проникваше през щорите. Той, изглежда, нямаше желание да срещне погледа на Гарисън.

— Задава се лайняна буря, Уил — каза Дракър, вдишвайки шумно, — и аз дори не знам откъде идва.

— По дяволите, не можем да се бавим в момент като този — избухна Гарисън. — Трябва да ударим, да ударим веднага.

— Заради тая шибана комисия „Кърк“ — каза Дракър — ще ми видят сметката след издънката в сградата „Харт“. Има случаи, когато да се намесиш, а в други трябва да се снишиш и да се покриеш. Моите политически инстинкти ми казват, че ако още една операция се провали, всички ще отговаряме на въпроси през следващите дванайсет месеца.

— Няма ли да изпратиш нов спасителен екип?

— Трябва да го обмислиш добре. Оукшот ми каза, че момчетата на Кърк са проявили покровителствено отношение към нашия немирник. Такава информация е получил, а Оукшот е гъст с момчетата на Хълма. Иди поговори с него.

— Да си го начука Оукшот — каза напушено Гарисън. — И каква е сделката с Кърк? Това е, защото Кастор има нещо за тях? Или е решил да пропее?

Директорът на операциите сви устни.

— Не знаем. Но я си представи, че е решил да се яви като свидетел на проклетите следователи, и ние го заклещим. Как ще изглежда отстрани, а?

— Как ще изглежда ли? А как ще изглежда, ако позволиш на едно дяволско изчадие отново да върши поразии? Той е заплаха и ти го знаеш толкова добре, колкото и аз. Прочете вътрешния доклад от Ларнака, нали? Копелето е убило известен бизнесмен, когото използвахме като информатор. Белкнап е изгубил контрол над себе си, той е обзет от гняв и параноя и е заплаха за всеки, когото срещне. Искам да ти напомня, че Рут Робинс беше убита само преди четири дни, мамка му.