Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Кои са тези „ние“?

— Мисля, че знаеш.

— Тета.

— Ти назова само зародиша на кристала — още една механична усмивка. — Разбираш ли в какво ще се превърнем всеки момент?

— Разбирам, че вие, хора, манипулирате избори по целия свят.

— Това е нещо странично. Толкова малко са страните, където има значими избори. В по-голямата част на света оръжието ще замени избирателната урна. Това е причината, поради която действаме по този начин. Ние вече контролираме ефективно наличното революционно насилие. Единственият начин недържавни сили да се сдобият с оръжие е чрез нас. Можем да гарантираме стабилност на режими, които иначе ще бъдат свалени. Можем да дестабилизираме режими, които иначе ще стоят на власт. Което означава, че навлизаме в нов етап на операции. Виж, ние действаме извън границите на националната държава. Не след дълго ще стане ясно, че изграждаме всъщност наша собствена лига от нации.

Андреа погледна високия мъж в очите, които излъчваха решителност.

— Защо? Каква е целта ви?

— Не се прави на невежа, Андреа. Мисля, че разбираш много добре.

— Разбирам, че ти си Генезис. Това го разбирам много добре. Затова искаше да узнаеш дали Тод е в състояние да те проследи.

Зелените очи на Джаред Райнхарт се разшириха.

— Ти наистина ли смяташ, че аз съм Генезис? Как може, как може, Андреа? — Той заговори по-високо и превъзбудено. Генезис е изцяло негативна сила в света. Генезис е посредник на разрушението.

Главата й се замая, докато се опитваше да асимилира думите му. Генезис. Техен враг. След дълъг миг на мълчание тя заговори тихо, почти интимно.

— Ти се страхуваш от него.

— Аз се страхувам от привлекателността на хаоса и разрушението. Всеки разумен човек се страхува от това. Генезис има войници навсякъде, непрекъснато набира наемници и съюзници.

— Вие се страхувате от него.

— Уверявам те, че Генезис е страхливецът. Затова на никого не се позволява да види Генезис.

— Тогава как наема своите хора? Как действа?

— В информационния век това е детска игра. Генезис владее така наречените безопасни чат румове в интернет, набелязва си наемници и комуникира с тях чрез чат системи. Генезис е в състояние да им изпраща пари по електронен път и да наема информатори, които да изпращат доклади за него. И тъй като никой не знае кой работи и кой не работи за Генезис, цари пъпна параноя. Всичко е измислено майсторски. — В гласа на Райнхарт имаше едновременно омраза и възхищение. — Генезис е паяк в центъра на паяжина. Понякога слънчевите лъчи огряват някоя от нишките и ние ги виждаме. Генезис обаче крие лицето си. Но той не разполага с позитивна програма за света. Той, тя, то е посветен само на разрушението.

— Защото Генезис иска да ви вземе мястото?

— Вероятно. Ще знаем повече скоро. Защото разполагаме с най-добрия за случая. — Той се подсмихна леко. — Когато всичко свърши, за Генезис ще си спомняме само като за камъче на пътя.

— Какво всъщност искате?

— Сякаш не знаеш. Твоят братовчед казва, че си способна ученичка. Той дори си въобразяваше, че можеш да поемеш важна роля в организацията.

— Пол Банкрофт.

— Ами да. Той е създателят на групата „Тета“ преди всичко.

Андреа усети, че гърлото й се свива.

— А сега вие всеки момент ще я сдобиете със собствена армия. Даваш ли си сметка колко чудовищно звучи това?

— Чудовищно? Озадачен съм, че си научила толкова малко от твоя братовчед. Всичко, което правим, е изчислено до най-малката подробност да служи на общото благо на човечеството. Живеем в корумпиран свят, а групата „Тета“ е силата на най-истинския идеализъм.

Строфата, която Пол Банкрофт цитира от стихотворение на Манилиус, се върна в главата й и я побиха тръпки.

Да преминеш границата на твоето мислене и да станеш господар на Вселената.

— Онова, което всъщност не разбирам — каза тя, — е защо въобще водим този разговор. Защо ти си още тук?

— Наречи ме сантиментален глупак. Но аз искам да те опозная, преди да… — Той извърна погледа си. — Очевидно е, че Тод Белкнап те обожава. Любопитен съм да узная що за човек си. Да поговоря свободно и откровено с теб, за да се отпуснеш и ти да поговориш свободно и откровено с мен. — Той замълча за миг. — Няма да ми повярваш, но аз наистина държа на Тод, по свой начин. Обичам го като брат.

— Прав си — каза Андреа. — Не ти вярвам.

— Като брат. Което, предполагам, е доста комплицирано чувство в моя случай, като се има предвид неприятният факт, че аз убих своя собствен брат. Беше мой близнак. Но неприятното в случая е, че аз дори не си спомням защо. Вярно, че бях дете тогава. Но аз се отплесвам.