Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

На Андреа й се догади.

— И ти разказа всичко това на психиатъра?

Райнхарт кимна.

— Беше много проницателен. Накрая той каза: Е, мисля, че времето изтече. След което просто като предпазна мярка го удуших на бюрото му с вратовръзката си. Сега се питам дали съм съзнавал, че имам намерение да го убия, когато започнахме сеанса. Мисля, че съм съзнавал на някакво ниво, тъй като внимавах да не оставя отпечатъци от пръсти в кабинета му. Уредих срещата под чуждо име и така нататък. И знаейки това, макар и подсъзнателно, съм се отпуснал и затова съм говорил толкова свободно.

— Като мен — каза Андреа задъхано.

— Мисля, че ние с теб се разбираме — отговори Райнхарт, а тонът му въобще не бе заплашителен.

— И при все това ми казваш, че си сила на доброто. Че групата „Тета“ е сила на доброто. Наистина ли очакваш някой да приеме сериозно преценка на социопат?

— Толкова ли е парадоксално? — Райнхарт се облегна на стената срещу леглото й. Изражението му беше внимателно и привидно разсеяно. — Знаеш ли, именно по този начин промени живота ми д-р Банкрофт. Защото интелектуално аз много исках да посветя живота си на доброто. Да върша правилните неща. Но ми беше много трудно да ги забележа, а обикновените хора ми се струваше, че оперират с толкова сложна бъркотия от различни съображения, че понякога намирах за невъзможно да предвидя споделяните от тях преценки. Отчаяно се нуждаех от ясен пътеводител за правилните постъпки. И тогава открих работата, която върши д-р Банкрофт.

Андреа само гледаше вторачено.

— Това беше човек с невероятно простички правила — ясно, чисто обективно мерило — продължи Райнхарт. — Той показа, че моралът не е някакво субективно възприятие. Че е чисто и просто въпрос на максимализиране на ползата. И че институциите на хората могат да ги въведат в заблуждение. — Гласът на Райнхарт се оживи, а погледът му стана съсредоточен. — Не мога да ти опиша колко очарован останах — дори още повече, след като се срещнах с него лично. Винаги ще помня нещо, което ми каза веднъж. „Сравни себе си с човека, който се въздържа да одира живи случайни непознати, защото самата мисъл, че може да го направи, го отвращава. Неговият морал е моралът на отвращението. Ако ти се въздържаш да го правиш, причината е, че си обмислил аксиомите и принципите, които са замесени. В етично отношение чие е по-голямото постижение?“ Неговото изявление бе за мен подарък. А още по-големият подарък бе строгата морална система, която представи. Математиката на щастието.

— Само не ми говори за това.

— Откачилият се вагон. Но ти знаеш тази история, нали? Натискаш стрелката и той заобикаля, за да убие един човек, а не петима.

— Спомням си — отговори Андреа сопнато.

— И това е правилното действие. Очевидно. След това д-р Банкрофт ми казва: Представи си, че си хирург, който прави трансплантации. Отнемайки живота на един непознат и използвайки неговите органи, можеш да спасиш живота на петима от твоите пациенти. Има ли разлика между двата казуса, логично погледнато? Никаква. Абсолютно никаква , Андреа.

— Няма разлика, защото ти не можеш да я видиш.

— Логиката е кристално ясна. И веднъж като я вземеш присърце, тя променя всичко. Старите предразсъдъци изчезват. Доктор Банкрофт е най-великият, най-благородният учен, когото съм срещал. Неговата философия ще промени света. И със сигурност промени моя свят. Аз наистина посветих живота си на по-голямото добро. Тя ми даде алгоритъм, с който да заместя онова липсващо нещо у мен. Освен това е по-добра от заместител, тя е нещо като живо око. Той ми показа, че етичният избор се решава от интелекта, не от емоции. Да вършиш правилните неща — каза ми той, — невинаги е лесно. Нужна е работа. А Тод сигурно ти е казал, че аз съм работохолик .

— Пол ми каза… — прекъсна го Андреа. — Той ми каза, че всеки живот е от значение. Ами моят? Какво ще кажеш за моя живот, по дяволите?

— О, Андреа. Очевидно е, че след като знаеш всичко за нашите операции, ще се наложи да вземем съответни мерки. Но твоят живот ще е от значение в толкова много отношения, колкото и твоята смърт — гласът на Райнхарт звучеше почти нежно.

— Моята смърт — повтори тя безчувствено.

— Всеки на тази зелена Земя ще умре — каза Райнхарт. — Знаеш това. Хората говорят за убийството така, все едно че е някаква мистична физическа погнуса. А то не е нищо друго освен спазване на разписанието.

— Спазване на разписанието.

— Като говорим за това, ти си нулева кръвна група, нали?