Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Стъпка след стъпка.

Земята беше мочурлива на места, хлъзгава и кална на други и колкото по-надалече отиваха, толкова по-стръмно ставаше. От вулканичните процепи се носеше мирис на сяра. На пътеките висяха лози като въжета. Високи над трийсет метра дървета стърчаха над главите им, сплетените им клони образуваха покривало, през което се процеждаше слънчевата светлина. Двамата вървяха с наведени глави. В един момент Уолт извика. Белкнап се обърна и видя гигантска жаба, кацнала върху пън, покрит със зелен мъх.

— Наричат я планинско пиле — обясни Белкнап. — Тук е деликатес.

— Ако видя подобно нещо в чинията си в „Попис“, ще ги дам под съд. — Бяха извървели само една трета от пътя нагоре и Уолт вече едва дишаше. — Все още не разбирам защо не изминахме този път с джипа? — измърмори той.

— Искаш всички да разберат за пристигането ни, така ли? Идеята е да стигнем там незабелязано. Ако се движим с джип по пътя, десетки електронни устройства ще проследят придвижването ни.

Десет минути по-късно Сакс се примоли за почивка. Белкнап се съгласи да отдъхнат три минути, но по собствена причина. През последните неколкостотин метра имаше неприятното усещане, че ги следят. Най-вероятно беше просто шумът от стъпките им върху растенията. И все пак, ако имаше човешки стъпки далеч зад тях, щяха да се чуят, ако останат на място няколко минути.

Не чу нищо. Но това съвсем не го успокои. Ако някой ги следеше и ако беше опитен, щеше да върви в крак с тях и да стои неподвижен, когато те спрат. Не, по дяволите, въобразяваш си.

— Внимавай за змии — предупреди Белкнап Сакс, след като потеглиха отново.

— Виждам само гущери и мухи месарки — каза Сакс. — Като гущерите не са достатъчно, за да се справят с мухите.

— Ако се замисли човек, това е добре и за гущерите, и за мухите.

— Знаеш ли, мисля си все повече за онова, което ми каза за Генезис.

— Надявам се.

— Не, искам да кажа, затова, че никой не го е виждал, за начина, по който комуникира само по електронен път. Все едно си имаме работа с въплъщение на божество.

— Въплъщение на божество? Това е нещо интересно, нали?

— Да, по принцип. Нещо като, че Кришна е въплъщение на Вишна, възвишена душа, която приема физическа форма, за да обучава по-малко възвишените души. Но днес хората, които играят компютърни игри, говорят за своето онлайн алтер его.

— Своето какво ?

— Съществуват компютърни игри за мултиюзъри, някои от които са невероятно сложни. Всякакъв вид хора от целия свят могат да се логнат в системата и да играят със, срещу или един с друг. Така те развиват своя онлайн образ и усещането, че контролират всичко. Нещо като виртуално аз.

— Като име от екрана?

— Е, само донякъде. Защото тези роли могат да бъдат сложни с цяла история и репутация, която се отразява върху стратегиите на останалите играчи. Ще се изненадаш колко сложни могат да бъдат компютърните игри онлайн в наши дни.

— Ще го имам предвид — каза Белкнап, — ако реша да се включа в някое каре. Но по принцип трябва да си призная, че намирам истинския свят за достатъчно предизвикателен.

— Реалността е надценявана — отговори Сакс, който едва дишаше.

— Може би. Но тя ще те изгори, ако не внимаваш.

— Искаш да ми кажеш, че Врящото езеро е близо?

— Не е далеч всъщност — отговори Белкнап. Но не е шега работа. Много хора са се опарили, някои дори са загинали. Температурата е много висока. Няма нищо общо с гореща вана.

— Аз се надявах, като стигнем там, да се топна за разхлаждане.

Минаваше полунощ, когато дочуха звук от камбани и разбраха, че са стигнали до селото. От разстояние забелязаха тесен водопад, който се спускаше от голяма височина. Ветрецът ги поразхлади. Седнаха върху заоблено възвишение, което приличаше на високо скалисто плато със стръмни страни. Проблясвайки на лунната светлина, група сателитни чинии приличаха на цветен букет от друга планета.

— Значи разполагат със сателитна контрамрежа — каза Сакс, удивлявайки се. — На практика частна мрежа. Това е свръхмодерно оборудване от „Хюс нетуърк системс“.

Самата сграда беше ниска постройка от бетон, боядисана в зелено, за да се слива с гората, ако се гледа от разстояние. Отблизо обаче приличаше на бензиностанция, кацнала върху планината. Павиран паркинг със специално засадени храсти, които изглеждаха издължени в сравнение с дивата растителност. Далекопроводите и телефонните линии, които се виеха като змия високо в планината, се събираха в пристройка, в която трябваше да се помещава трансформатор. Явно имаше и резервен дизелов генератор в земята под нея.