Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Тя кимна безмълвно.

— Отлично — каза Райнхарт. — Универсален донор. Да си боледувала от хепатит, малария, папилома, ХИВ или други болести, свързани с кръвта? — Очите му като на гущер я пронизваха.

— Не — прошепна тя.

— Надявам се, че се храниш. Важно е, за да се поддържат органите здрави, да се поддържа нивото на желязо и всичко останало. Предполагам, се досещаш защо не си упоена — не искаме органите ти да бъдат фрашкани с депресанти. Не е добре за реципиентите. Искам да кажа, че пред мен има жена в отлично здраве. Имаш ресурси, които могат да спасят половин дузина човешки живота. Освен кръвта имам предвид черния дроб, сърцето, двата бъбрека, двете роговици, панкреаса, белите дробове, разбира се, и васкуларен статус и прочие. Толкова се радвам, че не си пушачка.

Всичко, което Андреа можеше да стори, бе да се опита да не повърне.

— Грижи се за себе си — каза Райнхарт, докато се обръщаше да си тръгва.

— Ти се грижи за себе си, ненормално копеле — извика Андреа. Само и единствено гневът й помогна да не припадне. — Не спомена ли, че Тод Белкнап може да открие всекиго, когото поиска?

— Точно така — каза Райнхарт, докато посягаше към металната врата. — Точно на това разчитам.

Република Доминика, нагънат овал земя, разположен между Мартиника и Гваделупа, беше бивша британска колония, чиято кухня страдаше от това. Но имаше други компенсации. Сравнително отскоро данъчен рай — тя приема Акт номер 10 на международните бизнес компании едва през 1996 година — страната си бе спечелила сравнително бързо репутацията за ефективност и дискретност. Като суверенна държава тя не бе засегната от американските и европейските регулации, а актът обявяваше за престъпление разкриването на лична информация, включително информация за престъпления. Не съществуваше контрол над движението на парични потоци, нито върху компаниите, които действаха съгласно нейната юрисдикция. С дължина трийсет мили и широчина наполовината на това, островът се гордееше с гъсти гори, долини и водопади, както и с плажовете си. Макар жителите му да наброяваха само седемдесет хиляди, повечето от които живееха в столицата Розо, електрическата и комуникационната инфраструктура на острова беше с необичайно висок стандарт. Еколозите редовно се оплакваха от различните антени, разположени по върховете на планините в природните резервати. Светлините на индикатори дразнеха гмуркачите. За тях подобни знаци на модерност нарушаваха хранената от тях илюзия за отдалечено райско кътче.

Белкнап нямаше подобни илюзии. Нито пък беше в настроение да се възхищава на тропическия разкош на острова. Веднага след пристигането си двамата с Уолт Сакс се отправиха към приличаща на барака постройка на около триста метра от главното летище Мелвил Хол. Светложълт надпис показваше, че това е мястото, откъдето се наемат коли.

— Името ми е Хенри Гайлс — каза Белкнап. — Запазих джип.

Той беше махнал денталните приспособления, но устата още го болеше.

— Джипът се счупи, господине — каза мъжът зад тезгяха с мелодичен глас. — Счупи се по време на карнавала през януари. След това така и не заработи като хората.

— Често ли оставяте хората да наемат коли, които са повредени? — попита Сакс. Дългото пътуване бе развалило настроението му.

— Трябва да е станала грешка. Понякога жена ми отговаря на телефона. А тя не е на себе си още от урагана през 1976 година.

Белкнап се вгледа по-внимателно в мъжа и установи, че е доста по-възрастен, отколкото му се стори на пръв поглед. Главата му бе гладко обръсната и блестеше на тропическата жега, кожата му бе черна като смола, почти лепкава на вид.

— Какво можеш да ми предложиш, приятелю?

— Имам мазда. С две предавки, ще кажеш, макар че понякога не съм сигурен дали не са по-малко.

— Ти какво караш?

— Аз ли? Карам оня стар джип ей там.

— Колко искаш за него?

Мъжът подсвирна в знак на неодобрение, всмуквайки въздух през беззъбата си уста.

— Но тази е с много колела.

Белкнап трябваше да се раздели с две хиляди долара, преди мъжът да му подаде ключовете на джипа.

— Закъде сте се запътили, господине? — попита мъжът, прибирайки парите в джоба си. — Какво искате да видите на този райски остров?

Белкнап сви рамене.

— Винаги съм искал да видя Врящото езеро.

Врящото езеро — геотермална чудатост, резултат от наводнена вулканична цепнатина, беше една от най-известните забележителности на острова.