Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Бързо затварящ се прозорец на относителна сигурност. Белкнап с всичка сила заби челото си в лицето на мъжа и смачка носната му кост. Той знаеше, че само тънък, порест слой черепна кост разделяше мозъка от носните кухини; силата на тежкия удар щеше да премине през етмоидната кост към външната обвивка на черепния и гръбначния мозък.

— О, не, какво правиш! — изрева червенокосият мъж, след като агентът в костюма се просна на пода. Белкнап чу щракването от вкарването на патрон в патронника.

Следващите три или четири секунди щяха да бъдат критични както тези, които ги предхождаха. Белкнап забеляза прозрачна течност, която се стичаше от горната устна на падналия мъж, и осъзна, че е цереброспинална течност. От този момент нататък никой от присъстващите нямаше да смята повече, че Белкнап е безвреден. Той се хвърли напред и се пльосна върху краката на мъжа, сякаш поразен от невидим удар, и измъкна беретата от ръката му. Претърколи се и измъкна пълнителя от „Кугър 8045“ и го скри в джоба си. Когато погледна към червенокосия мускулест агент, той вече беше с берета в ръка.

Безизходно положение: двама мъже с насочени един срещу друг пистолети. Белкнап се изправи плавно на крака.

— Мексиканска безизходица — каза той.

Цивилните във фоайето бяха онемели от ужас; последните шест секунди им подсказаха, че става нещо сериозно. Мъже и жени започнаха да приклякват и да се свиват, или замръзнаха на място, подчинявайки се на някакъв неясен животински инстинкт.

— Виж отново съотношението на силите и помисли — озъби се агентът.

Дванайсет секунди, тринайсет секунди, четиринайсет секунди.

Белкнап погледна към един от гвардейците, който бе в полезрението му.

— Арестувай този човек — викна му той.

Оперативните агенти бяха на мястото да открият мишената; от гвардейците се очакваше да я задържат. Но кого? Докато те не бяха напълно сигурни, автоматите им щяха да бъдат безполезни.

— Нещо искаш да ми кажеш, а — каза Белкнап на агента. — Имаш ли бързи рефлекси? Ето, дръж.

Той подхвърля кугъра към мускулестия агент, който реагира инстинктивно, точно както Белкнап предвиждаше. Мъжът снижи ръката си с пистолета, за да се протегне с другата ръка и да хване беретата. Още секунда и половина спечелени. Като нападаща кобра Белкнап сграбчи дългата цев на пистолета, който държеше агентът, и го измъкна от ръката му. Сега пистолетът — „Глок 357“ — беше в ръката на Белкнап. За части от секундата той мушна оръжието под бойната си жилетка, така че то бе насочено, но скрито.

Червенокосият се облещи. Той насочи кугъра към Белкнап с несигурно изражение. Белкнап му даде своето оръжие, после отмъкна неговото. Нямаше логика. Мъжът беше достатъчно интелигентен, за да се безпокои.

Белкнап заговори с нисък, поверителен тон.

— Слушай ме много внимателно. Следвай точно инструкциите ми и няма да пострадаш.

— Очила ли ти трябват? — попита агентът, сочейки наоколо с ръка. — Имаш ли предсмъртно желание, задник?

— Тоя кугър изглежда малко лекичък — каза Белкнап и му пусна бърза усмивка.

Червеното лице на агента леко пребледня.

— Изпълнявай, или заминаваш на кино. Ако натисна спусъка ей сега, парче олово ще се забие в тялото ти. Виждаш дулото под жилетката, нали? Виждаш също накъде е насочено. Предполагам, че си работил дълго време с това твое тяло. Но е достатъчно за част от секундата да ме разочароваш и ще прекараш следващите две или три години във физическа рехабилитация. Какво зареди тази сутрин? От ония патрони с гадните куршуми с кухи върхове? Каквото и да е, си представи как това нещо пътува из тялото ти, раздробява органи и папка нерви. — Белкнап говореше тихо, почти с успокоителен глас. — Предполагам, че искаш да опазиш физиката си. Можеш да го направиш. Слушай сега. Всичко, което хората наоколо виждат, е, че си насочил към главата ми оръжие, и ще си помислят, че си закопчал ръцете ми под куртката, в стила на военнопленниците. Сега ще извикаш на висок глас, така че всеки да те чуе, че си ме пипнал и че ти отговаряш за арестувания. После ме извеждаш от сградата, като стоиш плътно до мен.

— Ти си луд — изсумтя агентът, но не на висок глас.

— Моят съвет ли искаш да знаеш? Ако в този глок има обикновени куршуми, остави се да те прострелям. Ще получиш добра пенсия и ако имаш късмет, гръбнакът и основните нервни разклонения няма да бъдат засегнати. Но ако си заредил пистолета с куршуми с кухи върхове, с високо стопираща сила, ще прекараш остатъка от живота си, питайки се защо не си постъпил разумно. Решавай сега . Иначе аз ще реша вместо теб.