Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Имаме извънредна ситуация — каза Белкнап. Обърна се и посочи към мъжа в кафявия костюм. — Как се озова тук този мъж? — попита той настоятелно.

Охранителят на фоайето го изгледа решително, правейки се, че контролира положението. Седем секунди минаха, откакто Белкнап беше разпознат. Той беше без оръжие — нямаше как да го прекара през металния детектор — така че единствената му възможност бе да предизвика колкото може повече объркване. Техниките за това бяха описани в рубриката „Социално инженерство“ в наръчниците за обучение, но много от враговете му бяха преминали същото обучение. Мъжът в кафявия костюм беше бърз и ловък; номерата на Белкнап не го подведоха ни най-малко. Когато Белкнап хвърли крадешком поглед към него, видя, че мъжът беше извадил пистолет, без съмнение изпод сакото си. Деликатната игра на намерение: ако Белкнап види оръжието на мъжа и не се подчини на заповедта му, той имаше пълното право да стреля. Но не и ако Белкнап не знаеше за пистолета. Белкнап извърна главата си и продължи да гледа към охранителя на фоайето в будката му, дори докато вървеше към мъжа в кафявия костюм, който беше насочил срещу него оръжие. В този момент главното оръжие на Белкнап бе това, че нямаше оръжие: неоправдано използване на сила пред един или повече свидетели би създало служебно усложнение дори за човек от специалните служби.

Белкнап най-после се обърна с лице към оперативния агент.

— Какъв ти е проблемът, човече? — протестира той.

Ръцете там, където мога да ги виждам — каза мъжът.

Той посочи към друг мъж, някой зад Белкнап. Когато Белкнап обърна глава, видя червенокосия човек от асансьора. Той се доближаваше, вървейки с бързи крачки. Вече трима униформени гвардейци бяха извадили оръжията си, макар че лицата им издаваха смущение. Всичко се случваше толкова бързо и толкова неочаквано, че те съвсем не бяха сигурни за своята мишена. Ако вдигнеше ръце, всичко моментално щеше да се изясни; Белкнап реши да не го прави.

Отново си припомни обстановката. Двама оперативни агенти. Трима гвардейци. Един униформен невъоръжен пазач. Дузина други хора, главно посетители, повечето от които бяха разбрали, че се случва нещо, но само толкова.

Белкнап отметна назад рамене и постави ръце на бедрата си. Беше войнствена поза, при все това нямаше нищо застрашително в нея. Ръцете му бяха празни, без оръжие, не бяха свити в юмруци. Краката му бяха леко разкрачени на ширината на раменете му. Беше поза, която означаваше: владея положението. Полицаите бяха обучавани да я използват, за да демонстрират контрол.

Беше лъжа, разбира се. Белкнап не владееше положението. По-скоро позата му предизвикваше объркване, без да е застрашителна. Странични наблюдатели — включително тримата гвардейци — не виждаха беглец, когото щяха да арестуват. Те виждаха униформен мъж, който се правеше, че е по-старши от агента в кафявия костюм. Липсата на логика в картината щеше да попречи на способността им да реагират уверено при бърза промяна в ситуацията, а именно към това се стремеше Белкнап.

Сега той направи още една стъпка към мъжа в кафявия костюм, гледайки го в очите и пренебрегвайки пистолета. Дочу стъпките на мускулестия агент, който скъсяваше разстоянието между тях по най-бързия начин, вървейки право към него. Грешка — помисли си Белкнап. Това означаваше, че и тримата бяха в една линия и още повече, че пистолетът „Глок W57“ на агента — без съмнение в готовност за стрелба — беше безполезен, поне за момента. Калибърът също гарантираше, че изстрел, насочен срещу Белкнап, щеше да продължи напред и да се забие в агента в кафявия костюм. За няколко секунди поне Белкнап знаеше, че няма основание да се страхува от червенокосия. Той направи още една крачка към мъжа в кафявия костюм, който, точно както Белкнап предположи, остана на място: не можеше да си позволи да изглежда слаб и да отстъпи, още повече че бе въоръжен. Сега се намираше само на две стъпки от него, а може би и на по-малко разстояние.

— Казах, какъв ти е проблемът? — повтори Белкнап с презрителна насмешка, издърпвайки леко назад горната част на тялото си, а бедрото леко напред — пантомима на надменна презрителност. Бойният пистолет на другия мъж — „Берета Кугър“ — се притисна в стегнатия корем на Белкнап. Той имаше пълнител с осем патрона, знаеше Белкнап, тъй като стърчеше около сантиметър и половина от долната част на дръжката. Костюмираният можеше да го застреля всеки момент. Но Белкнап не му даваше повод за това, а и деветмилиметровият куршум вероятно щеше да порази и неговия червенокос колега.