Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Леден страх връхлетя Белкнап. Видя двама мъже, също облечени цивилно, да влизат през въртящата се врата на главния вход. Те нямаха стойките на цивилни. Вървяха в крак и не бяха проверени от охраната, нито се придвижиха до асансьорите. Те не бяха посетители; заемаха позиции.

В такъв случай капан, който все още бе в процес на формиране.

Дали сенаторът Кърк, или шефът на персонала му бяха вдигнали тревогата? Не изглеждаше правдоподобно. Никой от двамата не се издаде и с най-слаб признак на възбуда или загриженост; нито пък някой от офисите в апартамента. Трябваше да има друго обяснение. Оперативното предположение беше за визуална идентификация; още повече, че конкретното му местонахождение не беше известно на онези, които искаха да го заловят. Явно е бил засечен във фоайето. Знаеха, че е в сградата. Не знаеха точно къде. Ако имаше някаква възможност да се измъкне от капана, трябваше да вземе това обстоятелство предвид.

Шансовете вече бяха против него и се влошаваха с всяка изминала минута. Представи си мястото като на снимка от въздуха. Беше на седмия етаж на Харт билдинг, в който бяха офисите на Сената. Отвъд улицата имаше голям паркинг, който стигаше на север до улица „C“. Клиновидна група сгради разделяше Мериленд авеню на юг. На запад пейзажът се състоеше от паркове и тежки столични сгради; на изток сградите ставаха по-малки, между тях имаше жилищни постройки и магазини. Само да имаше подръка летателен апарат и да полети…

Обмисли и други възможности. Дали да не предизвика евакуация на сградата, като задейства противопожарната аларма или предупреди по телефона за бомба, или като открие стрелба и изчезне сред паникьосаните тълпи? Но какви ли контрамерки бяха взели те? Противопожарните изходи сигурно бяха завардени отвън. Службите за сигурност щяха да направят първо оглед, преди да наредят евакуация.

Той обаче не беше изцяло неподготвен. Обърна се и се върна към мястото, където бе забелязал тоалетните, върху чиито врати бяха изобразени обичайните знаци за пола. Заключи се в една от кабинките, отвори куфарчето си и бързо се преоблече в старателно сгъната униформа, която носеше със себе си. Очилата и обувките се озоваха в куфарчето. След като излезе, беше облечен в стандартната камуфлажна униформа на Националната гвардия, чието присъствие бе обичайно във федералните учреждения. Куртката и панталоните на зелени, сиви и кафяви петна бяха автентични; човек трябваше да се загледа много внимателно, за да забележи, че кубинките не бяха истински, а по-евтини и по-леки високи обувки. Косата му също беше малко по-дълга за ролята, но и тази нередност щеше да направи впечатление на малцина.

Оставаше само да се отърве от куфарчето. Когато беше в делови костюм, то допълваше дегизировката му на бизнесмен. Сега бе изцяло неуместно. Излезе бързо от кабинката, като внимаваше лицето му да не се отразява в огледалата над редицата мивки и стигна до широк кръгъл кош за отпадъци близо до врата към коридора. Огледа се, да се увери, че никой не го наблюдава, пусна куфарчето в коша и го покри със слой кафяви хартиени кърпи за ръце. Нямаше да го намерят скоро.

Закрачи по коридора, като се стараеше да имитира походката на човек, който е на служба и афишира това, а не на някой, който бърза. Тръгна по стълбището в западния край, стената, която опираше в сенатската офис сграда „Дърксън“. Стълбището нямаше нищо общо с импозантността на полукръглите стълби, които излизаха от атриума, но беше широко според изискванията на противопожарната безопасност. На площадката на четвъртия етаж се натъкна на друг гвардеец, поставен на пост. Чернокож мъж, чиято глава бе гладко избръсната, което не прикриваше напредналото му оплешивяване. Мъжът имаше обемен пистолет в кобур на колана; към ремък през рамото му бе прикачена полуавтоматична пушка M-16A2 с пластмасов приклад. Белкнап забеляза, че той беше активирал устройството за контролиране на изстрелите: три изстрела с едно дърпане на спусъка. От близко разстояние бе напълно достатъчно.

Белкнап кимна безцеремонно на гвардееца, като нарочно избягна погледа му, за да не предизвика разговор, който можеше да бъде катастрофален. Импулсивно извади радиостанция от твърда пластмаса, която приличаше на стандартния военен модел, и започна да говори на въздуха.

— Направих бърз оглед в шести сектор, нито следа от нашия човек — каза Белкнап с отегчен, но професионален глас. Той забеляза номера на частта, към която принадлежеше гвардеецът, и отново заговори в радиостанцията. — Координирали ли сме се със 171-B? Имам чувството, че тук гъмжи от различни части. Направо голяма тарапана.