Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

По тази причина Тод Белкнап реши да направи единственото, което можеше да направи: да каже истината. Отново щеше да се вмъкне през парадния вход.

Филип Сътън се наведе напред над отрупаното си бюро.

— Всичко, което казахте досега, отговаря на истината. Казахте, че се опитват да ви изхвърлят. Според досието сте в административен отпуск. Датата на постъпване, трудовият стаж — всичко е точно.

— Има си причина за това — каза Белкнап. — Нещо като манипулация, бихте казали вие. Предполагам, че ако ви кажа истината, частната, проверимата истина, ще започнете да ми вярвате поне малко.

Увисналата уста на Сътън се разтегна в полуусмивка.

— Честност? Аз съм в политиката. Това е мръсен, долнопробен трик, до който прибягваме съвсем рядко.

— Тежки времена, тежки мерки — каза Белкнап. — Вашата проверка натъкна ли се на израза „административно спасяване“? — Изражението на Сътън му каза отговора. — Знаете какво означава, нали?

— Мога да се досетя. И това ли влиза в стратегията ви за пълна откровеност?

— Точно така.

Професионалната сърдечност на Сътън изведнъж се изпари; очите му станаха сериозни.

— Кажете ми за Генезис.

— С удоволствие, ако сенаторът позволи — каза лукаво Белкнап.

Сътън стана и тръгна надолу по коридора с учудваща лекота за човек с неговите килограми. Върна се бързо и махна с ръка.

— Сенаторът ще ви приеме сега.

В края на къс коридор се намираше кабинетът на Бенет Кърк. Беше просторен, обзаведен с мебели от тъмно дърво, които без съмнение датираха още от Позлатения век, и за разлика от офисите на помощниците му бе двойно по-висок. Слънчевата светлина проникваше нежно през тънки пердета.

Сенатор Бенет Кърк — висок и с характерната грива от сребриста коса — беше прав, когато Белкнап влезе, и го измери от главата до петите със скоростта и остротата на опитен полицай. Белкнап сякаш усещаше как сивите очи на Кърк шарят по лицето му, проучващо, преценяващо, изследващо. После се умилостивиха и дори се забеляза проблясък на одобрение. Ръкостискането му бе силно, но не показно.

— Радвам се, че ме приехте, сенаторе — каза Белкнап.

Отблизо му се стори, че забеляза нещо измъчено в погледа и изражението на сенатора, не толкова умора, колкото опит да прикрие умората.

— Какво имате да ми съобщите, господин Белкнап? Целият съм в слух. Е, и устата ми е в готовност.

Белкнап се усмихна, очарован от естественото държание на сенатора въпреки високото му положение и сериозността на задачата му.

— Нека да не се заблуждаваме взаимно. Генезис бе моята „Сезам отвори се“. Това е думата, която ми даде достъп до вас.

— Страхувам се, че нямам ни най-малка представа за какво говорите.

— Нямаме време за това — настоя Белкнап. — Тук съм да играем открито.

Погледът на Кърк стана напрегнат.

— Тогава да видим какви карти държите.

— Добре. Имам причина да смятам, че някой с кодово име Генезис е опасна сила в света. Генезис — който и да се крие под това име — е пряка заплаха за вас. И за други. Трябва да внимавате да не бъдете употребен от тази личност.

Сенаторът и шефът на персонала му се спогледаха. Очите им сякаш говореха: Казах ли ти аз, но Белкнап не можа да разбере кой на кого го напомни.

— Продължавайте — каза политикът. — Какво знаете за него?

Белкнап се зае веднага да му разкаже историите, които бе чул.

След няколко минути сенатор Кърк го прекъсна.

— Звучи като пъпна измислица, не е ли така?

— Ако мислехте така, нямаше да ме приемете.

— Истината е, че ние също сме чували тези истории — или част от тях, все едно. Но доказателствата са слаби.

— Съгласен съм.

— Но вие казахте, че Генезис ви е заплашил директно. Как?

Ако е гарга, да е решава. Белкнап изпуфтя и му разказа накратко за онова, което се случи в Кипър.

— Разчитам, че разговорът ще си остане между нас — подчерта агентът.

— Дори не е нужно да го споменаваме.

— По-добре е да го споменем.

— Разбирам — каза Бенет Кърк с топла усмивка, която не достигна до очите му. — Какво точно знаете за този Генезис?

— Вече доста говорих за него — отговори внимателно Белкнап. — Вие какво знаете за него?

Кърк извърна поглед.

— Какво мислиш, Фил? Дали не е време да разтворим нашите кимона? — Думите бяха закачливи, но тонът — загрижен.

Сътън сви рамене.

— Искате ли да узнаете името, адреса и номера на социалната му осигуровка? — попита сенаторът.

Белкнап се облещи.

— Да.

— И ние искаме.