Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Жената изглеждаше смутена. Дали този човек не беше някакъв религиозен фанатик, или да е от разузнавателните служби.

— Аз, разбира се, мога да му предам съобщението — каза тя колебливо.

Блондинката посочи към редица износени кафяви кожени столове до стената, от другата страна на вратата, изчака го да седне, преди да вдигне слушалката и да заговори с тих глас. Беше сигурен, че тя не говореше със сенатора, а с негов помощник. Стана така, както очакваше. Тя погледна зад себе си към затворената врата, която отделяше приемната от работните помещения на помощниците на сенатора.

След немалко от минута на прага на вътрешната врата се появи плешив тумбест мъж с изгризани нокти на ръцете. На бялото му лице бе цъфнала жизнерадостна нехайна усмивка; само лек тик издаваше напрежението, което той се опитваше да прикрие.

— Аз съм Филип Сътън представи се мъжът. — Шеф на персонала на сенатора. Какво можем да направим за вас?

Той говореше тихо.

— Знаете ли кой съм аз?

— Тод Белър, така ли беше? Или Белхорн — така ли сте се представили пред Джийн?

— Ще спестя и на двама ни малко време — гласът на оперативния агент беше спокоен, а не укорителен. — Вие току-що сте направили справка в компютъра в кабинета ви, иначе нямаше да разговаряте с мен. Обзалагам се, че сте бръкнали в базата данни на Държавния департамент. Какво открихте?

Още един тик премина през бузите му. Той не отговори веднага.

— Вие сте наясно, предполагам, че сенаторът се охранява от Сикрет сървис?

— Радвам се да го чуя.

— Поради естеството на разследването на комисията се получават различни заплахи. — Сътън вече не се усмихваше.

— Минах през металния детектор на влизане. Можете да ме обискирате, ако желаете.

В очите на Сътън проблясна възражение.

— Но не сте се регистрирали, че сте влезли в сградата — каза той грубо.

— Да не би да предпочитате да съм се регистрирал?

Очите на Сътън се задържаха върху неговите продължително.

— Не съм сигурен.

— Сенаторът ще ме приеме ли?

— Не мога да кажа.

— Имате предвид, че още не сте решили?

— Да — отговори пълният помощник, бледите му очи бяха нащрек. — Точно това имам предвид.

— Ако смятате, че нямаме какво да обсъждаме, само ми кажете. Няма да ме видите повече. Но ще направите грешка.

Още един дълъг миг отмина.

— Последвайте ме? Ще поговорим в кабинета ми. — С по-висок глас той добави: — Истината е, че много хора не разбират правилно възгледите на сенатора за политиката на селскостопански субсидии. Радвам се, че имам възможност да ги разясним.

Системата за разпознаване на лице беше инсталирана в сенатската сграда „Харт“, без да е известно официално. Системата все още се смяташе за експериментална, въпреки че досегашните тестове бяха потвърдили, че е деветдесет процента точна. Наблюдателните камери бяха свързани към локална и по-голяма компютърна мрежа с база данни. Всяка камера можеше бързо да идентифицира появата на обект, подобен на човешка глава, след което превключваше на максимална резолюция — способност да разчлени образа на съставни части. Ако лицето се озовеше най-малко под ъгъл трийсет и пет градуса към фокуса на камерата, образът автоматично се обработваше — обръщаше се и се увеличаваше, за да бъде сравнен с подобни на него. После транспонираният образ се преобразуваше в осемдесет и четири битов код — дигитален лицев профил, базиран на шестнайсет лицеви характеристики — и се сравняваше със стотици хиляди архивиращи файлове. Системата бе в състояние да сравнява по десет милиона лица на всеки десет секунди с дигитална стойност за всяко сравнение. Ако стойността беше достатъчно висока, се задействаше допълнително съпоставяне, като търсещата камера минаваше на максимална резолюция. При повторно потвърждаване на приликата операторите биваха уведомявани. Едва тогава се намесваха хората, за да погледнат образа, допълвайки математическия анализ със старомодната човешка преценка.

Точно това се случваше в момента; анализатори разглеждаха подадения от системата образ и го сравняваха с този от базата данни. Нямаше почти никакво съмнение. Компютърът не можеше да бъде подлъган с очила или промени в косата; той анализираше лицеви характеристики, които на практика не се променят: цефалични, назални и орбитални. Ъгълът на брадичката, разстоянието между очите — подобни биометрични данни не можеха да се променят с боя за коса или очила.

— Съвпада — каза оператор с голям корем, който прекарваше по-голямата част от деня в затъмнена стая в дъвчене на царевични пръчици с ритмично движение от ръката до устата, което понякога продължаваше без прекъсване с часове. Беше облечен в разкопчана хавайска риза и размъкнати панталони.