Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Накъде биеш?

— Генезис. Ти си мислиш, че вероятно е Джаред Райнхарт. Обърна се с лице към него. — Може би Джаред Райнхарт мисли, че ти си Генезис.

Хотел „Камфърт ин“ близо до Конгресния център на Тринайсета улица във Вашингтон имаше характерната тента в зелено и жълто, която стърчеше от стените от червена тухла. Белкнап поиска стая в задната част на хотела. С две легла. Стаята бе малка и мрачна. Всички прозорци гледаха към тухлени стени. Точно това търсеше. Отново анонимността щеше да им осигури безопасност. Ядоха в ресторант за бърза закуска, след което по настояване на Андреа влязоха в кафене с интернет, преди да се приберат да нощуват. Решението да са в една стая не беше обсъждано; просто се случи. Никой от двамата не желаеше да се разделят — не и след всичко, което преживяха.

Белкнап бе убеден, че Андреа има нещо наум, и продължаваше да я наблюдава за признаци на закъсняла травма.

— Искаш ли да поговорим за Розендейл? — попита я той, след като си измиха зъбите.

Искаше тя да знае, че тази врата е отворена; не я насърчаваше да мине през нея.

— Има неща… които се случиха — каза тя колебливо. — А има и неща, които узнах.

— Да — обади се той.

— Искам да ти кажа какво узнах.

— Бих желал да чуя.

Тя кимна бързо. Виждаше усилията, които тя полага, да запази самообладание.

— Трябва да знаеш, че в света на ценните книжа има нещо, което наричаме груба картина на данните. Дотам съм стигнала.

Дори на жълтата светлина на евтината лампа тя изглеждаше красива.

— Дали да не изчакам лъскавата корица с подвързията?

Андреа се усмихна наполовина, но очите й бяха напрегнати.

— Виждам моделите на плащанията. По целия свят. Времето подсказва вероятност за манипулиране на избори.

Сега тя бе съсредоточена и говореше с по-голяма увереност.

— Купуване на избори? Издигане на предпочитаните кандидати?

— Съвсем условно, но мисля, че това е част от играта. Не могат да оставят съдбата на Партидо пор ла демокрасия в ръцете на обикновените граждани, предполагам.

— Чакай, Андреа. Въведи ме по-подробно.

— Започнах да се чудя, след като открих данни за обменни курсове. Подробностите нямат значение. Онова, което има значение, е, че фондацията „Банкрофт“ е наливала пари в чужди банки на различни места. Гърция, Филипините, Непал, дори Гана. Ами, оказва се, че годините и местата не са случайно подбрани. Всяко отговаря на голяма правителствена промяна. През 1956 г. са прехвърлени милиони долари във финландски марки и следващото нещо, което научава човек, е, че Финландия има нов президент. А той побеждава с незначителна разлика своя опонент, само с два електорални гласа, но остава на власт през следващия четвърт век. От данните за обмен с йени, изглежда, че японската Либерално-демократична партия е голям бенефициент на фондацията. Има най-различни местни избори, които водят до консолидации на парламентарно равнище, и от съвпаденията по време резултатите се определят от парите на Банкрофт. Чили през 1964 г., избирането на Едуардо Фреи Монталво. Голямо присъствие на Банкрофт на пазара на чилийското песо.

— А ти как разбра всичко това?

— Общо взето, има сведения за множество случаи за оптимизиране на обменните курсове вероятно защото те са прехвърляли десетки милиони долари в местна валута и фондацията не е била толкова богата, колкото ще стане по-късно. По същия начин през 1969 г. е имало сериозен обмен в ганайски кеди. Прегледах официалните доклади на фондацията и се оказа, че не е имало важни инициативи в Гана през този период. Но именно по същото време лидерът на Прогресивната партия Кофи А. Бусия е положил клетва като министър-председател. Убедена съм, че за Пол Банкрофт тоя тип е бил неотразим.

Белкнап погледна Андреа.

— Какво е направил?

— Да започнем с това кой е той. Защитил е докторат по философия в Оксфордския университет, бил е професор по социология в университета в Лайден в Холандия. Обзалагам се, че според хората на Банкрофт той е бил техен тип човек, космополит, ангажиран с общото благо. Изглежда обаче, че е разочаровал своите поддръжници, защото след две години е отстранен от поста. След още две години умира.

— И ти смяташ, че фондацията „Банкрофт“…

— Може би защото става дума за Западна Африка и почти никой не се интересува, те са действали малко грубо. Успях да проследя серия от покупко-продажби на валута от март същата година. Изглежда, че фондацията „Банкрофт“ е купила на Бусия държавата Гана за двайсет милиона долара. А сега ми се струва, че се опитват да направят същото във Венесуела. Фондацията е като айсберг. Забелязва се само частично. По-голямата част е потопена във водата. Оказва се, че те практически контролират Националния фонд за демокрация. Междувременно официалният й доклад признава за всички дарения на различни венесуелски политически групи.