Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Аз съм Смит — отговори фотографът. — Ще свърша максимално бързо. Имате ли нещо против да останете зад бюрото си, както сте в момента?

— Вие сте шефът — каза Хаскин. — Не, чакайте — аз съм шефът.

— Смешен човек — измърмори Смит.

Застанал зад главния изпълнителен директор на „Хаскъл бийф“, той отвори калъфа за триножника и извади от него електрошоков пистолет. Тексасецът се обърна със стола си и видя какво държи Смит. Усмивката му изчезна моментално.

— Какво, по дяволите…

— О, позна го, а? Е, точно ти не можеш да не го познаеш. С това убиват кравите, нали?

— Мамка ти…

— Ще бъде голяма грешка, ако мръднеш — прекъсна го Смит с леден глас. — Разбира се, може да се окаже грешка, ако не мърдаш.

— Чуйте вие, момчета, да не сте активисти за защита на животните? Трябва да знаете нещо. И да ме убиете, нищо няма да се промени.

— Ще спестя пенсиите на петнайсет хиляди работници — каза безгрижно Джоунс, намествайки перуката си — влакна от вълнен дреп, закрепени с восък за четки. — Петнайсет хиляди срещу един. Можеш ли да смяташ, а?

— Но ми харесва, че ни взе за активисти в защита на животните — намеси се Смит. — Естествено предположение, когато директорът на компания за производство на говеждо бъде убит с инструмента за професионално умъртвяване на крави. Във всеки случай на това се надяваме. То ще насочи следователите в грешна посока.

— Помниш ли политика, когото заковахме в Калмикия миналата година? — Джоунс и Смит се спогледаха. — Как правителството извика токсиколог от Австрия. Никой не можа да разбере. Решиха, че е отравяне от морска храна.

— Обзалагам се, че нашият приятел Ейвъри не си пада по морската храна — каза Смит. — Ти нали си донор на органи, а Ейвъри?

— Какво? — По челото на тексасеца изби пот. — Какви ги дрънкаш?

— Вече е — напомни Джоунс на своя колега. — Попълних формулярите от негово име преди повече от седмица.

— Да приключваме — каза Смит, нагласяйки електрошоковия пистолет. — Истински гръм от ясно небе, а? Много смешен начин за един животновъд да умре.

— Мислиш, че е смешно? О, Исусе, моля те, сладък Исусе…

— Факт е, че един ден ще си спомняме за това и ще се смеем — каза мъжът с електрошоковия пистолет, долавяйки погледа на Джоунс.

— И ще се смеете? Вие не сте с всичкия си. — Гласът на Ейвъри се повиши от гняв и скептичност.

— О, нямах предвид теб — каза Смит и вкара ток дълбоко в мозъка на Хаскин.

Той моментално изпадна в безсъзнание, но варолиевият мост и продълговатият мозък в мозъчния ствол, отговарящи за дишането и сърцебиенето, бяха останали непокътнати. В болницата ЕКГ-то щеше да потвърди мозъчна смърт на главния изпълнителен директор. След това щеше да започне изваждането на органите.

Първокласно месо , помисли си Смит. Чудесна съдба за лирата на говеждото.

Белкнап знаеше от опит, че всички големи градове са заобиколени от огромни площи с индустриални отпадъци. Ню Йорк не правеше изключение. Докато караше, можеше да забележи от двете си страни огромни цистерни за втечнен природен газ и фабрики от червени тухли, преобладаващи, но неизползваеми, като скелети на мастодонти от отминалата индустриална епоха. Фабриките отстъпваха място на складове в различно състояние на занемареност; после следваха издигащите се към небето корпуси на сгради от изоставени жилищни проекти. Постепенно започнаха да се забелязват и следи от човешко присъствие: канавки, пълни с остатъци от храна от ресторантите за бързо хранене, паважи, искрящи от зелени и кафяви стъкла, шрапнелите на алкохолизма. Ако беше бездомник, сега щеше да си бъдеш у дома — помисли си Белкнап. Той смени платната, завъртя волана твърде рязко, поддържайки се в будно състояние от вибрирането и бученето на колата под наем.

Андреа Банкрофт, която седеше полузаспала до него, се прозя и отвори очи.

— Как си? — попита той. Тя не отговори веднага. Той нежно я хвана за ръката. — Добре ли си?

— Още леко ми бучат ушите от полета — каза тя.

Те пътуваха директно от Ларнака до международното летище „Кенеди“, но не с пътнически самолет. Качиха се на товарен самолет без прозорци на DHL, чийто пилот Белкнап познаваше от години. Всъщност бяха пътници без билети. Чартърният DC-8 се бе върнал от Талин, но той не знаеше колко имена още бяха добавени в списъците за международния контрол, които пътническите самолети бяха задължени да предоставят. Товарният самолет решаваше редица проблеми. И все пак не беше направен за удобство на пътуващите. Зад кабината на пилота към напречната преграда бяха прикачени с панти пейки за резервния екипаж, но шумоизолацията и отоплението бяха почти идеални.