Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Белкнап не му каза нищо, но отново заговори в уоки-токито:

— Прибирам момичето. Ще я върнем след малко на ДЕА — Никозия. — Той замълча, правейки се, че слуша. — Няма да отнеме дълго — каза той. — Нека да покажем на момчетата от ДЕА колко сме експедитивни. Може да се нуждае от лекар.

Възползвайки се от бъркотията, той се доближи до Андреа и я пое от кипърските полицаи, хвана я под мишниците, движенията му бяха груби и професионални на вид. Останалите служители на ДЕА щяха да оставят на Макгий да се оплаче, ако имаше причина за това, а кипърците бяха инструктирани да се подчиняват на американците.

— Ще ви звънна, след като попълня F-83 — каза Белкнап на Макгий. — Ако има несъответствие, компютърът веднага ще го установи.

Той говореше с тон, който не издаваше напрежението му, факта, че той бе поел по-голямата част от тежестта й. Минути по-късно той я завлече до един от електрокарите, с които докараха някои от военните полицаи до самолета. Шофьорът, кипърец с груби черти, явно бе свикнал да приема заповеди; Белкнап седна на задната седалка до Андреа и даде на шофьора инструкции с кратки, прости изречения.

Шофьорът се обърна и погледна Белкнап. Ако търсеше позволение в каменисто му изражение, очевидно го намери. Електрокарът потегли.

Белкнап провери пулса й, беше бавен. Дишаше повърхностно, но нормално. Беше упоена; не отровена.

Насочи шофьора към своя черен ланд роувър и го помоли да му помогне да я пренесат на задната седалка. После освободи мъжа, като отдаде чест.

След като остана насаме с нея, Белкнап прегледа свитите й зеници. Тя издаде някакви звуци, тихи, неясни, нещо средно между мърморене и хленчене. Допълнителни симптоми за интоксикация с опиат. Потегли бързо и нае стая в първия мотел, който видя — грозна едноетажна постройка от бетон, боядисана в цвят на горчица, имитираща американските крайпътни мотели. Пренесе я вътре и отново измери пулса й. Никакъв признак на възстановяване. Никакъв признак, че излиза от унеса си.

Сложи я да легне върху тясното легло и опипа с пръсти памучната трикотажна блуза. Подозренията му се потвърдиха. Под лявата й гърда напипа система дурагесик — квадратна лепенка, напоена с опиоидния препарат фентанил за трансдермална употреба. Беше силен синтетичен опиат, а системата — предназначена за пациенти с рак и други заболявания с хронична болка — осигуряваше постоянен приток в кръвта й, по петдесет микрограма на час. Равнището на упоеност му подсказваше, че трябва да има още лепенки, тайно потискащи съзнанието й. Продължи да търси, леко притеснен от свободата, с която се налагаше ръцете му да опипват тялото й. Намери втора лепенка, прикрепена към вътрешната страна на бедрото, и също я махна. Дали имаше още?

Налагаше се да провери. Съблече всичките й дрехи, включително бельото, и огледа внимателно голото й тяло.

На дясното й бедро забеляза малко тъмно петно кръвоизлив под кожата. След като го разгледа отблизо, видя миниатюрна рана от убождане с дебела игла. Дали не е била упоена първо с инжектиране на бързодействащ седатив още в стаята, от която беше отвлечена? Ако беше така, тя явно се е съпротивлявала: не беше нормално инжектирано място. Не си се дала лесно, нали? — помисли си Белкнап с възхищение.

Продължи да я оглежда. Още две трансдермални лепенки бяха прикрепени към свивките на задните й части. Системите дурагесик щяха да я държат в безсъзнание, без да и причинят смърт.

Кой й бе сторил това?

И след отстраняването на лепенките остатъците от фентанил щяха да продължат да се резорбират чрез епидермиса. Напълни ваната и я пъхна вътре, после енергично насапуниса местата, където се намираха лепенките. Действието бе едновременно интимно и клинично. Използването на дурагесик за продължително упояване на заложници не беше новост. Но се ужасяваше, като се опитваше да си представи какво можеха да направят с нея. Сети се за мъжа, когото Генезис поддържал жив две години, докато той бил напълно обездвижен в метална кутия. Въображение а ла Алън По го нарече Рут Робинс.

Белкнап потрепери.

След един час Андреа започна да се съвзема. Говорът й постепенно започна да се разбира. С кратки изречения тя обясни, че почти не си спомня какво се е случило след пристигането й. Той не се учуди. Силните опиати можеха да причинят ретроградна амнезия, изтривайки от паметта събитията, които са се случили съвсем наскоро. Засега единственото, от което се нуждаеше, бе сън. Тялото й го желаеше, за да се освободи от опиата.