Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Ако си сгрешил за Джаред Райнхарт, тогава какво друго не си сгрешил? Тази мисъл не му даваше мира. Може би целият му жизнен път не е бил нищо друго освен манипулиран поход през лабиринт от лъжи. Чувството му за непоколебимост, самочувствието му бяха наранени непоправимо, така му се струваше. Гневът от това, което се бе случило с Джаред, поддържаше духа му: той бе поел рискове за него; щеше ли наистина да даде живота си за Джаред?

А сега?

Защото фактите говореха, че самият Джаред Райнхарт е Генезис. Не се ли появяваше той на точните места? Коварството, невидимият начин на действие, изкусните машинации — всичко това го правеха подходящ за ролята. Той беше отказал всички предложения за повишение, които щяха да го изведат от работата на терен, да ограничат неговата мобилност и възможността да пътува свободно. А през това време той беше изградил своето сенчесто царство на терора.

Подземен свят, който обхваща целия глобус. А създателят му остава винаги анонимен, никой не го е виждал, никой не го познава. Като тъмната страна на Луната.

Способен ли бе Райнхарт на подобни чудовищни престъпления? Душата на Белкнап се бунтуваше само при мисълта за това. Но той не можеше да изключи тази възможност.

Отпуснат на седалката в полусънно състояние, Белкнап усещаше как в главата му преминават като вихрушка образи, информация, съмнения — пясъчна буря от факти, докато чу хидравличното виене на колесниците. Беше пристигнал.

Република Кипър с площ, равняваща се на една трета от щата Масачузетс, носеше огромно обаяние за враждуващите сили, които разделиха острова през 1974 година. Кипър се намираше по-близо до Бейрут, отколкото до Атина, и то не само от географска гледна точка. Докато самообявилата се Севернокипърска турска държава едвам креташе, кипърците от юга бяха създали рай на относително благоденствие, подхранвано от туризъм, финансови услуги и корабоплаване. Република Кипър, клиентелистка държава на Гърция, разполагате с шест отлични пристанища и търговски флот от почти хиляда товарни кораба, да не говорим за други хиляда, които плаваха под чуждестранни флагове. Като разполагате също с двайсет летища, островът неизбежно се превръщаше в транзитна точка за хероина между Турция и Европа; място, където съпътстващото наркотрафика пране на пари се правеше съвсем свободно. Кипър бе посещаван често от американски туристи, както и от агенти на ДЕА, американската служба за борба с наркотиците.

Ларнака на гръцки означаваше „саркофаг“, градът бе кръстен на смъртта. Беше един от най-неприветливите градове в цял Кипър. Улиците му представляваха истински лабиринт и само дългогодишните жители можеха да го разгадаят — но дори и те не можеха да следят честите промени на имената, — докато ливански имигранти тънеха в мръсотия в северната част на града. Зимата наоколо беше суха и безплодна; местните ресторанти бяха все част от международни вериги като KFC, Макдоналдс, Пица Хът. Градът носеше чара на търговски център от Бриджпорт, разположен насред пустинята. Мухите по пясъка правеха плажовете непривлекателни за любителите на слънчеви бани. Но отвъд недораслите борово и дългите кейове беше пълно с яхти и товарни кораби, немалка част от които собственост на легендарния корабен магнат Никос Ставрос.

След дълго чакане алуминиевата стълба се долепи до самолета, вратата се отвори и той излезе в небесносинята утрин. Паспортната проверка бе бегла. Не посмя да използва отново документите с името Тайлър Купър; наложи се да се довери на документите, които му предостави Генадий, уверявайки го, че са безупречни. Засега можеше да каже, че е точно така. Пътуването с такси до града му отне десет минути. Щеше да му отнеме повече време, за да се увери, че си няма нежелани компаньони.

Белкнап полагаше огромни усилия да не оклюма от силното кипърско слънце, което правеше всичко да изглежда неестествено светло и почти прикриваше опърпаността на града и околностите му. Оставаха седем часа до пристигането на самолета на Андреа. По-голямата част от това време щеше да посвети на оглед на резиденцията на Ставрос.

Дали някой го следеше? Почти сигурно не, реши той. Но това не означаваше, че ще си спести предпазните мерки. Цял час посвети на ходене по магазините и зяпане на сергиите в турския квартал, сменяйки два пъти дрехите си — първо навлече евтин кафтан, преди да се преоблече в типичния за западния турист ансамбъл от шарена риза и панталони в цвят каки.