Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Полетът от Талин до международното летище в Ларнака, Кипър, мина без произшествия: бурите го бяха изпреварили. Калвин Гарт не остана очарован, когато Белкнап му каза, че се налага да се възползва от чартърния полет — трябваше да се представят планове за полета, да се вземе предвид логистиката — но накрая отстъпи. Нещо като старо приятелство от училище. Генадий Чакветадзе след известно мърморене се съгласи да уреди документите. Той беше запазил връзките си в естонското министерство на транспорта; невъзможното стана възможно.

По-тъмните буреносни облаци съпътстваха разговора с Андреа Банкрофт.

— Не искам да говоря за това точно сега — каза му тя, след като той я попита за посещението й в архива в Розендейл. — Все още обработвам материалите.

Нещо в гласа й го смути, някаква прикрита болка.

Двоумеше се дали да и каже за Джаред, за своите страхове, но се въздържа. Беше негов проблем: нямаше да го прави и неин. Каза й обаче за Никос Ставрос и че нейният опит с корпоративни документи ще му е от полза. Тя затвори телефона и му звънна отново след десет минути с точна информация за холдингите на Ставрос и дейността му напоследък поне според наличните бизнес документи.

Отново плахостта в гласа й го разтревожи.

За архивите в Розендейл — започна той. — Кажи ми поне това. Дали фондацията има някаква дейност в Естония.

— Програми за отглеждане на бебета, за бременни в начелото на деветдесетте години. Това е всичко.

— Подозрително малко?

— Не — подозрително малко. Точно както в Латвия и Литва. Съжалявам.

— Нещо друго да е излязло?

— Казах ти, в момента обработвам информацията…

Този път гласът й трепереше, беше сигурен в това.

— Андреа, какво се е случило?

— Аз просто… Трябва да те видя.

— Ще се върна скоро.

— Утре. Какво каза, че летиш за Кипър, така ли? Ларнака? От „Кенеди“ има директни полети за там.

— Не знаеш какъв риск ще поемеш.

— Ще внимавам. И много внимавам. Използвах кредитната си карта да си купя билет от Нюарк до Сан Франциско, приемайки, че следят сметката ми. После помолих един приятел да купи две места за полет до Париж, от летище „Кенеди“ до Орли, като използва неговата карта, представяйки ме за своя спътничка. Името ми ще се появи в списъка с пътниците, но не и във финансовите регистри. А това ще ме отведе до същия международен терминал като полета до Ларнака, който няма да е запазен предварително. Четирийсет минути преди да отлети самолетът за Ларнака, ще се появя на изхода с паспорта и пари в брой и ще си купя билет. Хората пътуват в последния момент непрекъснато — смърт в семейството, спешни бизнес срещи, всякакви поводи. — Тя замълча за миг. — Искам да ти кажа, че съм обмислила всичко. Мога да го направя. И ще го направя.

— По дяволите, Андреа. Не е безопасно. — Ако опасенията му за Джаред Райнхарт се окажеха верни, никое място нямаше да е безопасно. — Особено Ларнака. Ще попаднеш в свят, към който не принадлежиш.

— Кажи ми към кой свят принадлежа. Кажи ми къде е безопасно. Защото искам да знам. — Гласът й звучеше така, сякаш тя всеки момент щеше да избухне в сълзи. — Идвам при теб независимо дали ти харесва, или не.

— Моля те, Андреа — възрази той. — Бъди разумна.

Неподходящи думи, и за нея, и за него.

— Ще се видим утре следобед — каза му тя и той долови непоколебимостта в гласа й.

Перспективата да я види го радваше и го плашеше. Тя беше аматьор; а Ларнака — неговата Ларнака — лесно можеше да се превърне в място на убийства, особено ако той се сблъскаше с Генезис. Изтръпна при мисълта, че може да й се случи нещо лошо. Ако не бях запознат отблизо, Кастор, бих казал, че носиш лош късмет.

Белкнап се облегна на седалката си и какви ли не течения и вихрушки връхлетяха мозъка му.

Никос Ставрос. В редките интервюта, които даваше, посочваше, че е постъпил в кипърския търговски флот след гимназията, и описваше баща си като трудолюбив рибар. Разказваше живописно за риболов в безлунна нощ с петстотинватова лампа над водата, която привлича пасажите от скумрия, за да бъде хвърлена мрежата. Онова, което явно нарочно не споменаваше, бе, че баща му притежаваше най-големия риболовен флот в Кипър. Нито задълбаваше върху факта, че неговата компания „Ставрос Маритайм“ печелеше повечето от парите си чрез превоз на суров петрол за големите петролни компании. От конкурентите му с по-големи флотове го отличаваше неговата дарба да предвижда цените на петрола на спот пазарите. Танкерите му можеха да превозят двайсет и пет милиона барела суров петрол по всяко време, като цената на товара варираше в зависимост от колебанията на цената и приумиците на ОПЕК. Ставрос бе известен със забележителния си усет да предвижда тези хаотични колебания; неговото богатство се увеличи значително благодарение на тази проницателност, което обикновено се приписва на брокерите от Уол Стрийт. Собственото му нетно богатство не беше известно; предполагаше се, че има значителни холдинги, скрити в множества лични и необявени партньорства. Беше много показателно: но за какво?