Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Белкнап закачи черната си плетена шапка върху част от лентата на металната ролетка и я вдигна над шкафа. Беше стар номер, шапка или шлем, закачен на пръчка, за да привлекат снайперисткия огън.

Лъгнър беше прекалено умен да се хване — факт, на който Белкнап и разчиташе. Той щеше да прицели оптичния мерник на пистолета си наляво, очаквайки бързо претъркулване. Белкнап отскочи като пружина и се появи на една или две стъпки от импровизираната примамка. Лъгнър, както предвиждаше, бе насочил пистолета си ниско и вляво. Докато Белкнап натискаше спусъка на пистолета „Вектор SR-1“, забеляза изражението, което премина по садистичната, намусена физиономия на Лъгнър. Изражение, излъчващо нещо, което агентът изменник често бе предизвиквал, но рядко бе преживявал: ужас.

— Аз съм казиното — каза Белкнап.

— Проклет да си…

Първият куршум удари Лъгнър в гърлото, взривявайки ларингса му и прекъсвайки последните му думи. Той проникна лесно в плътта, а после през бронираната метална врата зад него, докато ударната вълна превръщаше на пихтия плътта наоколо. Горната част на тялото му се обля в алена кръв, изпъквайки силно на фона на боядисаната в бяло врата. Вторият куршум, насочен малко по-нагоре, го улучи в лицето, точно под носа, отваряйки трета ноздра през плът и кости и изпращайки невидими вълни от хидравличен натиск в района на удара, втечнявайки тъканта на костния мозък и малкия мозък. „Хидростатичен шок“ бе техническият термин, а отражението му върху централната нервна система бе мигновено и необратимо.

Десет минути по-късно Белкнап бързаше надолу по тротоара в естонската нощ. Беше пристигнал в Талин да намали неяснотите и неизвестните. Вместо това те само се увеличиха.

Никос Ставрос. Каква роля играеше във всичко това?

Ричард Лъгнър с прякор Лейнам. Беше ли той Генезис? Или само още една негова маша? Какво всъщност се бе случило в онзи фатален ден през 1987 г., когато Белкнап и Райнхарт се срещнаха в апартамента на Лъгнър на „Карл-Маркс алее“?

Имаше само едно сигурно нещо — онова, което се случи тогава в Източен Берлин, не е било, както изглеждаше. Дали инсценировката бе дело на самия Лъгнър?

Белкнап преглътна с мъка. Дали и Джаред Райнхарт бе измамен като него? Или Джаред — мисълта го парна като киселина — бе част от измамата? Всичко, което Джаред направи тогава, изглеждаше толкова лесно — внезапната му поява в критичния момент. За да спаси живота на Белкнап? Или да помогне на Лъгнър да избяга, разигравайки театър, който щеше да гарантира, че издирването му е приключило завинаги?

Зави му се свят и имаше чувството, че тротоарът потъва.

Най-добрият му приятел. Съюзникът, на когото имаше най-голямо доверие.

Джаред Райнхарт.

Белкнап се опита да си внуши, че очите му са влажни от пронизващия вятър. Искаше да мисли за нещо друго, а не за това, за което се налагаше да мисли.

Дали е имало и други операции, при които Джаред го е измамил? На още колко лъжи е станал Белкнап жертва и защо?

Или и двамата бяха жертви?

Джаред Райнхарт. Полукс за своя Кастор. Скалата. Единственият човек, на когото винаги можеше да разчита. Единственият човек, който никога не го бе разочарован. Той почти си представяше Джаред като от плът и кръв. Неговата сдържана топлота, проницателната му интелигентност, неустоимата комбинация от непредубеденост, решителност, непоклатимо равновесие. Партньор в добри и лоши времена. Брат по оръжие. Защитник.

Образите нахлуха в Белкнап като кадри на анимационен филм. Стрелбата в стаята на „Карл-Маркс алее“, престрелката в покрайнините на Кали. — Те бяха измежду дузина подобни събития, при които навременната намеса на Джаред се бе оказала решаваща. Бъди разумен , заповяда си той.

Райнхарт беше герой, спасител, приятел.

Или беше лъжец, манипулатор, конспиратор в някаква схема, стигаща толкова далече и толкова престъпна, че излизаше извън всяко въображение.

Кое бе по-вероятно от двете? Бъди разумен.

После си спомни какъв съвет даде на Андреа Банкрофт. Истината невинаги е разумна.

Изпитваше желание да падне на колене, да повърне, да закрие уши с ръцете си, да крещи до Бога. Това беше лукс, който не можеше да си позволи. Вместо това, докато се връщаше в къщата край езерото на грузинеца, си наложи да се изправи пред фактите, да си зададе въпросите, които го вълнуваха. Все едно, че поглъщаше стъкло.

Кой в действителност е Джаред Райнхарт?