Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Гласът на най-старшия охранител беше заплашителен — макар че бе трудно да се каже към кого точно.

— Познаваш ли този човек — попита той Белкнап.

— Дракулович? — Белкнап се изплю. — Мислех си, че го познавам. Но очевидно не е така. — Белкнап погледна младия мъж гневно. — Ти, лайно такова! — нахвърли се той. — Каква игра играеш? Мислиш ли, че моят бос ще остане доволен?

Белкнап изцяло импровизираше, играейки сценка, която щеше да заинтригува охранителите и едновременно да остане мистериозна за тях. Той просто печелеше време.

Белкнап завъртя очи театрално, след като Павел Дракулович се впусна в бурни опровержения и протести. Възмущението му бе истинско, но прозвуча като защита, дори фалшиво. Белкнап забеляза че другите двама охранители тихомълком се бяха отдалечили от него с няколко стъпки, заставайки по-близо до лидера. Положението на Дракулович бе неясно; никой не желаеше да го свързват с него, докато не се изясни проблемът и не бъде възстановено доверието към него.

Дракулович продължи да протестира, докато лидерът им не го сряза и го накара да млъкне. Белкнап отново се досети какво беше казал: „Не искам да чувам нито дума повече от теб. Ще разнищим това по-късно.“

Белкнап повдига брадичката си. Време беше да спомене още едно име, за да всее повече смут.

— Искам само да ви кажа, че Лейнам няма да е доволен от вас, момчета. За последен път му правя услуга.

Черноокият охранител изведнъж погледна притеснено.

— За кого говореше?

Белкнап пое дълбоко дъх и изрече бавно името, а умът му работеше бясно.

Р. С. Лейнам . Американец, според Андрюс Парт. „Р“-то можеше да е инициал на Роналд, Ричард, Рори, Ралф. Но Робърт бе най-вероятното име; то бе най-често срещаното в САЩ. Умалителни от Робърт бяха Роб, Бърт, но ако трябваше да се хване на бас, щеше да заложи на Боб като най-безопасно.

— Повярвайте ми — каза Белкнап. — Ако познавахте Боб Лейнам добре колкото мен, щяхте да знаете, че е последният човек, когото бихте искали да подразните.

Черноокият охранител го изгледа с любопитство. После включи малка радиостанция, каза нещо в нея и се обърна към Белкнап:

— Босът ще дойде скоро.

Босът. Не Никос Ставрос. Другият собственик тогава. Главният собственик. Мъжът, който използваше името Лейнам.

Андрюс Парт: Не съм се срещал лице в лице с него, но и нямам желание.

Лидерът заговори с тих и успокоителен глас на младежа. Хвърли бърз поглед към Белкнап. Те не му вярваха. Но въпреки това черноокият прибра оръжието от Дракулович. Той беше подложен на проверка за момента. Това бе най-благоразумното нещо, което можеше да се направи. Дракулович седна на малко столче в ъгъла на помещението напушен, желаещ да протестира, но се подчини.

Белкнап погледна към останалите охранители, видя насочените готови за стрелба пистолети, не забеляза в очите им нищо повече от безразличие и професионализъм. Умът му работеше, очите му се стрелкаха. Трябва да се измъкнеш от тук. Все имаше нещо, което можеше да направи.

Дочу стъпки. Босът. Чу говор на естонски, но с американски акцент, освен ако не грешеше.

Външната врата се отвори и вътре влезе човекът, който управляваше „Естотек“, в компанията на двама млади руси телохранители.

Косата му беше черна, боядисана, лъщеше на светлината от лампите. Лицето му бе с дълбоки белези от шарка, всяка вдлъбнатина по кожата беше като трапчинка от сянка. Лъскави черни очи искряха като скъпоценни камъни на злото. Устните бяха тънки и жестоки като зараснала рана от нож.

Белкнап усети, че е съсредоточил погледа си върху дългия около шест сантиметра белег, който минаваше по челото му като втора лява вежда, и изведнъж подът под краката му се разлюля. Зави му се свят. Дали не халюцинираше?

Белкнап стисна очи и пак ги отвори. Не можеше да бъде.

Но беше. Сенчестият магнат в Естония, мъжът, който бе завладял мрежата на Ансари, не бе непознат за него. Бяха се срещали преди много години в един апартамент на „Карл-Маркс влее“ в Източен Берлин.

Образите се върнаха в главата на Белкнап болезнено. Турският килим на пода. Огледалото в рамка от абанос, голямото бюро в стил Бидермайер. Двойната цев на карабината в ръцете на мъжа, неговите очи.

Ричард Лъгнър.

Мъжът беше убит в онзи ден. Белкнап го видя да умира със собствените си очи. И все пак той беше пред него.

— Невъзможно! — Белкнап изтърва думата, изговаряйки на глас мислите си.

Мъжът разшири леко лисичия си поглед, потвърждавайки, че го е познал.