Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Острият разтърсващ шум от автоматична стрелба сложи край на предположенията. Отначало прозвуча като взрив на фойерверки, но взривът продължи твърде дълго, а и беше твърде бърз, за да е от фойерверки. Понесоха се стенания на мъже, опитващи се да вдишат въздух през свитите си гърла, излъчващи пронизителен ужас. И тогава ужасът влезе в заседателната зала като развълнувал се гняв. Мъже, забрадени с кафиета, нахлуха в стаята и насочиха калашниците си срещу ливанските бизнесмени.

За няколко мига стаята се превърна в платно, изобразяващо касапница. Изглеждаше така, сякаш художник, комуто е крив светът, бе излял тенекия с червена боя върху белите стени; мъже се въргаляха навсякъде като боядисани с червена боя манекени.

Срещата бе свършила.

Тод Белкнап излетя през вратата на кабинета и побягна по дългия коридор. Трябваше да рискува. Предварително планираният изход за бягство — да слезе до вътрешния двор и да се измъкне през улей за доставки — беше неизползваем. Нямаше друг начин, освен да излезе по пряк път.

Когато стигна в края на коридора, спря; на площадката на долния етаж виждаше двама пазачи, които правеха обиколка. Притисна се към вратата на една от стаите и изчака няколко минути пазачите да отминат. Заглъхващи стъпки, дрънкане на връзка ключове, затваряне на врата: звуците на отдалечаването.

Стъпи внимателно на стълбите и си припомни плана на вилата. Отвори тясна врата вдясно от стълбището. Тя щеше да го отведе до задна стълба и така щеше да намали риска. Дори докато прекрачваше прага, разбра, че нещо не е наред. Обзе го лек пристъп на безпокойство, преди да осъзнае причината: високи гласове, гумени подметки, които пляскаха по твърдите подове. Мъже, които не вървяха, а тичаха. Разстройване на установения ред. А това означаваше, че Халил Ансари е бил открит мъртъв. А това означаваше, че шансовете на Белкнап за оцеляване намаляваха с всяка изминала минута, ако останеше вътре.

А дали вече не бе твърде късно? Бързайки надолу по стълбите, дочу бръмчене и видя как плъзгащата се решетка в дъното на стълбището се затвори по електронен път. Някой беше активирал системата за блокиране на всички входове и изходи, предвидено за ситуации на висока тревога, нарушавайки всички правила за противопожарна безопасност. Дали бе хванат в капан на това стълбище? Белкнап се върна обратно нагоре на бегом и опита дали вратата към по-горния етаж бе отключена. Тя се отвори и той мина през нея.

Попадна право в засада.

Усети желязно стискане в горния край на лявата си ръка, в гърба му се притисна болезнено дулото на пистолет. Вероятно сензор за регистриране на топлина и движение бе издал позицията му. Обърна глава и очите му срещнаха гранитния поглед на мъжа, който стискаше ръката му. Беше пазач, когото не бе забелязал. Но кой ли опря пистолета в гърба на Белкнап? Беше по-безопасна процедура, със сигурност поверена на някой по-младши от мъжа до него.

Белкнап му хвърли още един поглед. Мургав, с черна коса, гладко избръснат, около четирийсетгодишен. С други думи, в онзи етап от живота, когато натрупаният опит беше предимство, незасенчено все още от загубата на физическа сила. Млад мъж с мускули, но ограничен опит може да бъде надвит, както може да бъде победен престарял ветеран. Но начинът, по който този мъж действаше и се движеше, подсказа на Белкнап, че той знае точно какво прави, лицето му не излъчваше нито свръхувереност, нито страх. Такъв противник наистина бе опасен: стомана, закалена по принуда, но все още неизносена.

Мъжът бе изключително як, но се движеше с лекота. Скулите на лицето му бяха изпъкнали, носът му бе с удебелен хрущял, явно чупен в младостта му, а челото му бе голямо, леко издадено над очите му на хищник, който изучава заловената плячка.

— Хей, слушай. Не знам какво става — започна Белкнап, опитвайки се да звучи учудено. — Аз съм един от архитектите на обекта. Проверявам подизпълнителите. Това ми е работата, разбираш ли? Виж, просто звънни в офиса да изясним нещата.

Мъжът, който опря пистолета в гърба му, сега застана вдясно от него. Беше около двайсет и пет годишен, жилав, с кестенява коса, подстригана алаброс, и хлътнали бузи. Спогледаха се с по-възрастния пазач. Но никой от двамата не благоволи да отговори на Белкнап.

— Може би не говорите английски? — продължи Белкнап. — Предполагам това е проблемът. Довреи парларе ин италиано…

— Твоят проблем не е в това, че аз не разбирам — каза по-възрастният пазач на английски с лек акцент, стискайки още по-силно ръката му. — Проблемът ти е, че аз разбирам.