Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Във фоайето американецът бе посрещнат от усмихнат ливанец с черна коса, сякаш намазана със суров петрол.

— Господин Маккибин? — попита той, подавайки ръка. — Рос Маккибин?

Американецът кимна.

— Аз съм Мохамед — каза ливанецът почти шепнешком.

— В тази страна кой не е Мохамед? — отвърна американецът.

Неговият домакин се усмихна несигурно и поведе госта си през шпалир от въоръжени телохранители.

Бяха едри, брадати мъже с пистолети в лъскави кобури на хълбоците, мъже с дебнещи погледи и загрубели лица, мъже, които знаеха колко лесно се разрушава една цивилизация, защото бяха станали свидетели на това, и твърдо решени да минат на страната на нещо по-голямо от стабилността: бизнеса.

Американецът влезе в продълговата стая на втория етаж с бели стени. Беше обзаведена като всекидневна с тапицирана гарнитура и ниска масичка със самовар за чай и кафе, но зад привидната неофициалност личеше, че бе място за работа, не за безцелно прекарване на времето. Телохранителите останаха отвън в нещо като преддверие; вътре имаше неколцина бизнесмени.

Мъжът, когото назоваха като Рос Маккибин, беше посрещнат с леки усмивки и ръкостискания набързо. Предстоеше да се върши работа и те знаеха, че американците не понасяха арабската традиция на любезничене и поклони.

— Благодарни сме, че успяхте да се срещнете с нас — каза един от мъжете, който бе представен като собственик на два киносалона и на верига магазини за хранителни стоки в Бейрут.

— Оказвате ни чест с вашето присъствие — каза друг мъж, който приличаше на член на търговска камара.

— Аз съм само представител, пратеник — отвърна небрежно американецът. — Гледайте на мен като на чиновник. Има хора с пари и хора, които се нуждаят от пари. Моята работа е да съчетая едното с другото.

Усмивката му изчезна от лицето все едно, че се затвори мобилен телефон.

— Чуждите инвестиции идват тук много трудно — осмели се да каже друг от местните. — Но ние не сме от типа, който смята, че на харизан кон не се гледат зъбите.

— Аз не съм харизан кон — прекъсна го Маккибин.

В преддверието по-ниският от телохранителите на американеца се доближи до стаята. Сега можеше да вижда и едновременно да слуша.

Малцина наблюдатели щяха да се затруднят да забележат разликите в силата и влиянието. Американецът бе от онези посредници, които си изкарваха прехраната чрез заобикаляне на международното право в полза на клиенти, които трябваше да действат тайно. Той представляваше чуждия капитал пред група местни бизнесмени, чиято нужда от подобно финансиране бе много по-голяма от всякакви скрупули, които можеха да имат за произхода на парите.

— Господин Йорум — каза Маккибин, обръщайки се рязко към единия от мъжете. — Вие сте банкер, нали? Какво ще кажете, имам ли тук добри възможности?

— Мисля, че ще разберете, че всички тук са надеждни партньори — отвърна мъжът, чието месесто лице и фини ноздри го правеха да прилича на жаба.

— Надявам се да погледнете благосклонно на „Мансур ентърпрайзис“ — обади се друг мъж. — Имаме силна възвращаемост на капитала — той замълча за миг, приемайки погрешно неодобрителните погледи около него за недоверие. — Наистина, счетоводните ни документи бяха подложени на внимателен одит.

Маккибин изгледа със смразяващ поглед човека от „Мансур ентърпрайзис“.

— Одит? Страните, които представлявам, предпочитат не дотам официална система на счетоводство.

Отвън се чу свистене на гуми. Почти никой не обърна внимание.

Другият мъж се изчерви.

— Но, разбира се. Ние в същото време сме доста гъвкави.

Никой не изрече фразата „пране на пари“; не беше нужно. Не се налагаше да се формулира целта на срещата. Чуждестранни търговци с неосчетоводени резерви от пари в брой търсеха компании в зле регулирани пазари като ливанския, които да им послужат като паравани, зад които мръсните пари да бъдат изправи и да се появят като законни печалби. Повечето щяха да се върнат на мълчаливите партньори, част щяха да задържат. Алчността и разбирателството бяха почти осезаеми в стаята.

— Наистина се чудя дали не си губя времето тук — продължи Маккибин с отегчен глас. — Говорим за сделки, които зависят от доверието. А без искреност не може да има доверие.

Банкерът пусна амбициозна полуусмивка, премигвайки бавно.

Напрегнатата тишина бе нарушена от стъпки на група тичащи мъже по стълбите на широката тераса. Хора, закъснели за друга среща? Или нещо друго?