Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Имай предвид, че ме чака дълъг ден — предупреди Белкнап.

— Ще ти се стори още по-дълъг, ако не поемеш малко от тая течност да те отпусне — каза грузинецът. — Съжалявам, че не дойде по-рано. Щях да те запозная с жена ми.

— Тя извън града ли е?

— Имам предвид няколко години по-рано, дурак , не няколко часа по-рано. Раиса почина преди две години. — Той посочи към езерото, от което се вдигаше мъгла, както пара от гореща супа. — Виждаш ли големия камък в средата на езерото? Наричат го Линдакиви. Според естонския фолклор великият крал Калев се оженил за жена, родена от кокоше яйце, на име Линда. След като той умрял, Линда трябвало да отнесе големи камъни на гроба му, но едни се изплъзнал от престилката й и паднал. Тя седнала върху него и се разплакала. От тук и името на езерото Улемисте. Означава сълзи.

— Вярваш ли в това?

— Всички народни легенди са истински — отговори убедено Генадий. — По свой начин. Говори се също, че в това езеро живее Улемисте Старейшината. Когато го срещнеш, той пита. „Талин готов ли е вече?“ „Не, остава много да бъде довършен.“

— Ами ако отговориш с да?

— Тогава той ще наводни града. — Грузинецът се разсмя весело. — Така че, както виждаш, дезинформацията е много стар естонски номер.

Той затвори очи и се обърна с лице към ветреца, който духаше откъм езерото. Дочуваше се звук като далечно жужене на комар, някакъв самолет се готвеше да се приземи.

— Мощно оръжие е дезинформацията — съгласи се Белкнап. — Аз търся други.

Генадий отвори едното си око, а след това и другото.

— Не мога да ти откажа нищо, стари приятелю, с изключение на онова, което се налага да ти откажа.

Белкнап си погледна часовника. Беше добро начало.

— Благодаря ти, мой друг .

— Е? — Очите на руснака бяха напрегнати, но усмивката му бе истинска. — С какви скандални искания си дошъл?

Хранилището на Бинуотър Роуд в Розендейл, на север от Ню Полц, беше стара мина, пригодена за строго охраняван архив. Таксито й спря на адреса, но почти нищо не можеше да се види отвън с изключение на голяма черна постелка от изкуствена материя — бариера срещу влагата, — с която бе покрита пясъчна издатина. Тя показа личната си карта на охранителя в будката, след което се повдигна метална решетка, която позволи на таксито да влезе в голям паркинг — паркинг без сграда, както изглеждаше, защото хранилището беше под земята. Теренът, както научи, бил някога богат на жили от варовик, много търсен заради ниското си съдържание на магнезий, което го правело идеален за производство на цимент и бетон. В действителност по-голямата част от съвременен Манхатън беше построена с материал от това място. Хранилището за архивите бе издигнато върху останките на една от тези циментови мини. Макар че разговорно я наричаха „желязната планина“, всъщност това бе мина със стоманени съоръжения.

В района на входа личната й карта бе внимателно разгледана. Нейният приятел от Министерството на финансите се бе обадил предварително да уреди посещението й; представи я за независим одитор, нает от държавата за специално проучване. Седнал до дървен плот, облицован с фурнир, на входа я посрещна мъж с крушовидно тяло, хлътнали очи, увиснали рамене и оредяваща лъскава черна коса. Изглеждаше над трийсет и пет години. Въпреки обемното тяло лицето му бе неестествено слабо, бузите му бяха хлътнали, почти изпити. Най-накрая, почти с неохота, мъжът й подаде специална електронна карта за достъп с магнитен чип.

— Магнитната карта за достъп активира всички врати и асансьори — каза той с тон на човек, който редовно издава официални разпоредби. — Важи осем часа от момента на издаването. Трябва да излезете, преди да е изтекъл този срок. При бъдещи посещения ще трябва да попълните същия формуляр и ще получите нова магнитна карта. Тя трябва да е у вас през всичкото време — Той я потупа с показалеца с дълъг нокът. — Онова лошо момче там включва автоматично лампите в секциите, където работите. Не забравяйте да се оглеждате за служители с електрокари. Те бибиткат като електрокарите на летището. Като чуете бибиткането, отстъпете, защото могат да преминат много бързо. От друга страна, ако се нуждаете от транспорт, използвайте някой от вътрешните телефони и си дайте заявката. Ясно? Ако сте посещавали и друг път хранилище от типа на „желязната планина“, вероятно сте запозната със системата. Ако не, е по-добре да питате сега.

Когато мъжът се изправи, Андреа видя, че е по-нисък, отколкото мислеше.