Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Колко голямо е хранилището?

— Повече от сто хиляди линейни фута, на три нива. Въздухът се контролира и автоматично се коригират съдържанието на въглероден диоксид и влажността. Не е като градска библиотека. Както ви казах, внимавайте да не се загубите и да не затриете магнитната карта. Има компютърна конзола на всеки етаж до асансьора, откъдето можете да вземете координатите за местоположението на секцията, която ви интересува. Има номера или букви, отговарящи на етажа, сектора, редицата, категорията, рафта. Винаги казвам, че е много лесно, ако му хванеш цаката, но почти никой не успява.

— Благодаря за доверието — каза Андреа уморено.

Тя знаеше, че подобни места са огромни, но нямаше ни най-малка представа колко, докато не влезе в бавно движещия се стъклен асансьор и не се огледа наоколо, докато слизаше към най-долното ниво. Беше като подземен град, като картина на експресионист, като „Метрополис“ на Фриц Ланг. Катакомба на дигиталния век. Микрофишове, микрофилми, писмени документи, медицински дневници, записи, всякакви носители за съхраняване на информация, известни на човека: всичко, което по закон се изискваше от компаниите и общинските власти да съхраняват, и много повече. Всичко това се озоваваше в крайна сметка тук, прилежно каталогизиране и съхранявано в архиви като този, огромни гробища на информационния век.

Обзе я остро усещане за пустота вероятно заради мъглявата светлина или странното взаимодействие между обикновено противоположните агорафобия и клаустрофобия — чувство, че си затворен в огромно пространство. Да приключвам по-бързо с това — каза си тя. Тръгна по циментов коридор, който сякаш нямаше край, следвайки бяла линия, номера, изписани по шаблон със светлосиня боя: 31.2:566-999. Магнитната карта около врата й сигнализираше нейното присъствие, включваше светлините; електронният чип, вграден вътре, явно реагираше на радиосигнали по някакъв начин. Въздухът бе хладен, учудващо безпрашен; съжали, че не си е донесла пуловер. Около нея имаше само огромни метални рафтове, които стигаха чак до тавана. В края на всеки от рафтовете, като всеки сегмент бе с дължина от два метра, имаше на разположение сгъваема стълба. Мястото наистина беше подходящо за катерещи се маймуни, реши тя.

Зави зад ъгъла и излезе на следващата пътека; отново се стресна, когато лампите светнаха, активирани от магнитната а карта. Минаха петнайсет минути в ходене и търсене, преди да открие първата партида документи, които я интересуваха. След като я откри, мина още един час, преди да се натъкне на нещо, което наподобяваше странно на плетеница.

Данни за валутните курсове. Повечето хора не биха обърнали внимание, но не и тя. Когато организации обръщаха значителни суми американски долари в чужди валути — подготвяйки се за покупки или плащания в други страни — те често установяваха таван, за да се предпазят от неблагоприятните промени във валутните стойности. Периодично фондацията „Банкрофт“ бе предприемала подобни действия.

Защо? За обикновено придобиване на собственост или инфраструктура се използваха стандартните протоколи на международното банкиране, улеснено от глобалните финансови институции. Тези валутни тавани предполагаха парични потоци в огромни размери. С каква цел? В модерната икономика големи количества пари в брой говореха за незаконни дейности. Подкупи? Или нещо друго?

Започваше да се чувства като мохикан следотърсач. Не можеше да види животното в гората, но забелязваше изпочупените клонки, следите от дивото животно и знаеше откъде е минало.

Три метра над нея мъжът с хлътналите очи въведе номера на магнитната й карта за достъп и върху мултипанелния видеоекран пред него се появиха образи от камерите, които наблюдаваха района около нея. С няколко кликвания с мишката той увеличи образа, след което го нагласи така, че да може да чете написаното върху страницата. Фондацията „Банкрофт“. Имаше категорични инструкции за случаи като този. Вероятно не беше нищо особено. Вероятно сладураната беше техен човек — името й беше Банкрофт. Но не му плащаха да мисли. Плащаха му да ги предупреждава. Да, Кев, затова вземаш големите мангизи. Е, не чак големи, но в сравнение с мизерната заплата, която получаваше от службата за охрана на архивите, бяха наистина щедри. Взе телефона и набра номер. После върна слушалката върху вилката. По-добре да не оставя следи на работното си място. Извади мобилния си телефон и се обади.