Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— С господин Ралф Когън, научен ръководител от технологичния институт „Ренселър“ ли говоря? — попита го Чакветадзе.

Белкнап го изгледа неразбиращо.

— Г. И. Чакветадзе — отвърна руснакът. — Но можете да ми викате Генадий. — Той се усмихна. — Ако аз мога да ви наричам Тод. Мисля, че сме колеги. Ако вие сте сътрудник на технологичния институт „Ренселър“, аз съм от компанията „Киев газ“. Той прегърна през рамо Белкнап, който се дръпна. — Може ли да ви благодаря? От името на съветския народ.

— Нямам представа за какво говорите — отвърна Белкнап.

— Елате да пием чай във фоайето — подкани го неугледният служител на КГБ. Копчетата на евтиното му синьо сако се опъваха на корема, късата вратовръзка седеше накриво. — Я ми кажете, ходили ли се някога на лов за глигани? Голямо забавление в Грузия. Използват се кучета. Най-малко два вида. Следотърсачи, които имат дарбата да надушват и да открият глигана. Но след това какво следва? Насъскваш ги да лаят. А после? Тогава се нуждаеш от ловно куче. Ловните кучета забиват зъби в зурлата му и чакат. По-незначително умение? Без съмнение. Но крайно необходимо.

Двамата тръгнаха надолу по стълбите. Нямаше смисъл да се съпротивлява.

— Търсим ПОШЛУСТ, но така и не го откриваме. Тогава научаваме, че легендарният г-н Белкнап пристига в морски курорт в Естония. Как? Нямам тайни от вас, Тод, освен тайните, които имам. Грешката не е ваша. Един от вашите чиновници, които ви подготвят легендите, прави издънка. По невнимание дублира документите на името на Ралф Когън. Има друг Ралф Когън и в Братислава, така да се каже. Естонецът, който обработва документите, е озадачен и снимката от личната карта е предадена по-нагоре за идентификация. Оказва се не друг, а Тод Белкнап, когото наричат Собака , Хрътката. Кого ли търси? Дали не търси същия човек, когото търсим и ние? Чакаме, за да разберем.

След като стигнаха до фоайето, Белкнап реши наистина да пие чай с човека от КГБ и да прецени колко струва.

— Така че сме ви благодарни. Но вие също трябва да ни благодарите. В края на краищата какво щяхте да правите с тая свиня, след като я притиснахте до дървото? Вие, американците, сте прекалено изтънчени за мокрые дела . Но въпреки това трябва да го елиминирате. Проблемът е решен. След края на семинара прегрешилият физик ще бъде смлян в света на съветската наказателна система. Вие си свършихте работата, лапите на хрътката са чисти. Сега оставете неприятната работа на нас, а? Потвърдихте, че Дмитрий Барашенков е ПОШЛУСТ, нали? Ако ми кажете да, ще го задържа. Е, вашето заключение е… какво?

Мина дълго време, преди Белкнап да отговори.

Двамата продължиха да поддържат контакти от време на време през следващите две десетилетия; всеки път времето им, прекарано заедно, бе незабравимо. Белкнап знаеше, че агентът на КГБ пише доклади за срещите им; той подозираше също, че тези доклади не са изчерпателни. И след разпадането на съветската империя и свиването на КГБ Белкнап приемаше, че грузинецът е запазил позицията си, макар да имаше толкова много маскировки, че Белкнап не можеше да бъде сигурен. Понякога една легенда можеше да се превърне в действителност: имате много случаи, при които агент на КГБ, натоварен с ролята на бизнесмен, се отскубваше от началниците си и вършеше наистина работата, която уж му служеше за прикритие. Белкнап знаеше със сигурност, че Чакветадзе вече е пенсионер; той беше над седемдесетгодишен, а и годините яко пиене си бяха казали думата. Той знаеше също, че Чакветадзе все още пази някои неща от старата си служба; всички бивши служители на КГБ го правеха, както войниците ветерани от Втората световна война често пазят като спомен оръжията си.

Вилата на Чакветадзе на брега на езерото Улемисте беше само на няколко километра южно от Стария град на Талин. Не можеше да се нарече точно живописно и спокойно място; летището се намираше наблизо и шумът от прелитането на самолетите бе постоянен като песента на птичка. Беше скромна едноетажна къща като бунгало от дърво. Камината от червени тухли се издигаше от центъра като дръжка.

Вероятно от гордост Чакветадзе не показа изненадата си, след като се чу със стария си приятел.

— Да, идвай, идвай — каза той със славянска словоохотливост, която дори естонската сдържаност не можеше да смекчи.

Веднага след пристигането на Белкнап руснакът го покани на циментова веранда, където имаше два износени брезентови стола и дървена маса. После се върна за бутилка водка и две чаши, в които започна да налива без никакви церемонии.