Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Той следваше нови правила: разминалият се на косъм провал в Роли го накара да бъде по-бдителен. Никакви издадени от правителството документи за самоличност вече. Той щеше да прерови запаса си от документи за самоличност, които не бяха заверени никъде. Всички агенти под дълбоко прикритие разполагаха с тях — не защото имаха намерение да престъпват закона или да избягат, а просто защото параноята бе част от професията. „Тайлър Купър“ бе една от най-добре законспирираните и изкусно създадени легенди на Белкнап. Опита се да заспи отново, но въпреки шума от двигателите дочу, мили Боже, тяхното ужасно пеене.

Маестрото на хора Калвин Гарт имаше шлем от гъста къдрава коса като гръцка портокалова горичка, невероятно пълни устни, пухкави и нежни ръце и смях, който приличаше на конско цвилене. Още по-лошо, той бе твърдо решен да използва времето на полета за репетиции.

Ако някой от хористите се оплачеше, той се разпенваше от възмущение.

— Вие, хора, осъзнавате ли какъв е залогът? — питаше той, крачейки по пътеката между седалките. — Може би си въобразявате, че сте ветерани от турнета в чужбина? Париж, Монреал, Франкфурт, Кайро, Рио и така нататък — тези концерти не бяха нищо особено. За хоровото изкуство подобни места са определено от нисшата лига. Всичко това беше за загрявка. Нищо повече. Сега предстои голямото изпитание. Сега е моментът на истината. След само двадесет и четири часа вашата публика ще бъде целият свят! Като минат години, вероятно ще осъзнаете, че това е може би най-голямото нещо, което сте правили. Това е бил моментът, в който сте се изправили, за да зазвучат акордите на свободата, и в който сте били чути — пухкавите му ръце се извиваха из въздуха, изразявайки неизразимото. — Повярвайте ми. Знаете, че бих пътувал къде ли не, за да следя как се развива хоровото изкуство. А когато стане дума за хорово изкуство, повярвайте ми, естонците не се занасят. Каквото е хокеят за канадците, футболът за бразилците, това е хорът за Естония. Естонците са луди по хоровото пеене. Така че, приятели, трябва да се представим максимално добре. Джемал знае за какво говоря. — Той погледна нежно към един от тенорите с гердани от едри мъниста и златна халка на ухото. — Талин е домакин на хорове от петдесет държави от цял свят. Те ще пеят от тук — той притисна диафрагмата си — и от тук — маестрото посочи сърцето си — и ще дадат всичко от себе си. Но знаете ли какво? Чувал съм какво вие, дами и господа, можете. Някои може да си помислят, че съм прекален перфекционист. Такъв съм, защото ми пука. Всеки момент пристигаме на хоровата олимпиада. И заедно — върху лицето му се разля неземна усмивка, — заедно ние ще произведем най-сладката музика.

Той свали едно мъхче от светлокафявото си сако.

Когато Белкнап се събуди три часа по-късно, маестрото все още мъчеше хористите; младите мъже и жени бяха седнали според гласовете си.

— У-ч-ле-ня-вайте, дами и господа! — умоляваше Гарт. — Сега, отново! Това е химнът на нюйоркския щатски хор, трябва да е перфектно.

Хористите следяха тактуването му внимателно и запяха:

Придирчивият маестро в светлокафявото сако строго отбеляза.

— Не е достатъчно добре! Осем солисти, събрани заедно, не правят хор. Адам, Мелиса, вие проваляте атаката. Този пасаж трябва да бъде allargando . Забавяме, разширяваме — наблюдавайте дясната ми ръка. Аманда, махни тая намръщена физиономия. Едуардо, изпреварваш ритъма, сякаш е отбелязано като affrettando . Искам да кажа, наистина — тука ли си, или на друго място? Идната седмица, Едуардо, се връщаш на щанда за парфюми в „Сакс“ на Пето авеню и можеш да се разсейваш колкото си искаш. Но тази седмица ти представяш Съединените американски щати, прав ли съм? Тази седмица представяш нюйоркския щатски хор. Всички вие трябва да направите така, че да се почувствате горди. Едуардо, знам, че ще накараш също и новопридобитата ти родина да се гордее.

— Новопридобита? — се чу смутен глас от задните редове. — Аз съм роден в Куинс.

— Какво чудесно пътуване, а? — каза Гарт невъзмутимо. — Ти ни вдъхновяваш всички. И ако се научиш да пееш в синхрон с останалите, скоро ще пееш в световната столица на хоровото изкуство. След като стана дума за това, няма да е лошо да изрепетираме отново естонския национален химн. „Моята родна страна“. Той е част от програмата, нали не сте забравили? — Той изтананика част от мелодията. Гласът му бе писклив, носов и неприятен. Онези, които не могат да пеят, ръководят хорове — реши Белкнап. Сопраните започнаха.