Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Белкнап изведнъж се сепна, сърцето му заблъска силно. Беше същата провлачена маршова мелодия, която дебелият омански принц изтананика с пиянския си глас. Опита се да си спомни контекста. Ставаше дума за това, как Ансари започнал да губи контрол над своята оръжейна мрежа, за ново ръководство . Пияният оманец се направи на диригент. Нов маестро — каза също той.

Мрежата на Ансари беше попаднала в ръцете на естонец. Естонец, който, ако информацията на Робинс бе точна, беше сложил ръце върху огромен арсенал от студената война. Генезис? Или просто някой от мощните съюзници на Генезис?

Идвам за теб , помисли си тъжно Белкнап. — Хрътката подуши миризмата ти.

Мина доста време, преди агентът да заспи отново.

Когато самолетът се приземи на летището в Талин след девет часа във въздуха, Кал Гарт го събуди:

— Стигнахме — каза той. — Ще бъде голяма лудница. Ще видиш. Годишният хоров фестивал е по същество олимпиадата на вокалното изкуство. Знаеш ли, че повечето естонци пеят в хорове? В кръвта им е. Тук се подвизават около двеста хиляди хористи, а населението на Талин е само половин милион. Така че, все едно е нашият град. „Ние сме нюйоркският щатски хор и няма да се посрамим.“

След като Белкнап се нареди заедно с другите на опашката пред няколкото претоварени гишета на граничния митнически контрол, се убеди, че Гарт не преувеличаваше. Около него се тълпяха стотици пристигащи чужденци, слезли току-що от препълнените самолети, някои стискаха в ръцете си партитури, а повечето притежаваха блясъка в очите, характерен за користите. Белкнап вече разбра, че граничните служители не проверяват сериозно тълпящите се хористи; Тайлър Купър, мним член на нюйоркския щатски хор, на практика бе пропуснат само с един бегъл поглед върху паспорта му.

— Беше истинско чудо — обясняваше му Калвин Гарт, докато събираше своята армия, — но ние в крайна сметка успяхме да ти намерим хотелска стая в „Ревал“ близо до морските кейове.

— Много съм ви задължен — отговори Белкнап.

В автобуса до хотела Гарт седна до Белкнап.

— Щяхме да отседнем всички в хотел „Михли“, но там са настанени латвийците, а те са направо убийци — обясни той с високия си и писклив глас. — Не исках да се притеснявам, че някой ще притиска ушите си към стените, когато моите хора репетират. Кълна се, че нямате представа на какво равнище са тези балтийски хористи в областта на измамите и номерата. Ще ти сложат селитра в чая, ако са сигурни, че това ще им даде предимство в конкурса. Човек не може да бъде прекалено бдителен.

Белкнап гледаше през прозореца през всичкото време, наблюдавайки ферми с вятърни мелници, които отстъпиха място на познатите за околностите на всеки град постройки: бензиностанции, огромни резервоари за бензин и природен газ.

— Звучи доста гадничко — промърмори той.

Сега пред очите му се показа Старият град на Талин. Редици от барокови сгради с червени покриви; кули с остри върхове и часовникови купи на църкви и на стария градски съвет, кафенета със сини или червени тенти. Мярна за миг националното знаме на Великобритания, известно като Юниън Джак, което стърчеше над някакъв бар. Под него бе написано „НИМЕТА БАР“, а в курсив върху стъклената табела се четяха думите „Джак живее тук“. Беше посредствен опит за въздействие върху зараждащото се англофилство и още един пример за повсеместното явление в развиващите се региони: носталгия без памет.

— Нямаш представа, Тайлър — каза Гарт със своя писклив носов глас, жестикулирайки с ръце, — за опаката, грозната страна на пеенето. Чувал съм истории, които ще те шокират .

Младата жена, която седеше зад тях, се премести до своя позната няколко реда по-назад. Белкнап се зачуди дали и тя не бе получила главоболие от гласа на Гарт, особено след изморителния полет.

— И каква е?

— Наистина, по-добре е да не знаеш на какво са способни тия типове. Но когато говоря на моите хора, не съм така предпазлив. Не обичам да се държа като съдържателка на вертеп, но залогът, знаеш, е голям.

Белкнап кимна замислено. В гласа на маестрото имаше нещо, което го караше да смята, че той преиграва.

— Много съм ви благодарен, както вече ви казах, че сте ми осигурили стая в хотела. Когато обсъждаме нашите програми за културен обмен, ще е от полза.

Гарт се огледа, преди да отговори.