Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Ами групата „Тета“? Може би трябва да попиташ твоята приятелка за това, как групата „Тета“ се вписва във всичко това.

Белкнап реагира така, сякаш му зашлеви плесница.

— Не мога. — Дишайки тежко, той обясни: — Убиха я пред очите ми.

— О, мили Боже — каза тя нежно. — Съжалявам.

— Един ден някой друг ще съжалява — закани се Белкнап с леден глас.

— Генезис.

— Може би групата „Тета“ се опитва да го измести. Може би те искат да се обединят. Кой, по дяволите, знае? По един или друг начин аз ще открия копелето. Защото той знае къде е Джаред Райнхарт. Рано или късно, ще пипна това чудовище за врата, ще го притисна и ако не ми хареса онова, което ми каже, ще му извия шията като на пиле.

Беше стиснал едрите си ръце пред себе си със сплетени пръсти.

— Динозавър велосираптор може би?

— Няма значение. Всяко гръбначно животно има врат.

— Естония е много далече — каза тя.

— Генезис е пуснал пипала по целия свят. Като фондацията „Банкрофт“. Това ги прави естествени съюзници. Или врагове.

— Мислиш ли, че Генезис има съмишленици вътре във фондацията?

— Възможно е. Ще знам по-добре, след като се върна от Естония.

— Ще ми се обадиш, нали?

— Честна дума — каза той. — Междувременно стой далеч от всякакви агенти. Ние не сме нищо друго освен истинска беля.

— Забелязах. Но аз също ще се поразровя. Виж, говорих с приятел, който работи в данъчното управление в Ню Йорк.

— Някой връзкар сигурно?

— Фондацията е регистрирана в Ню Йорк, така сметнах, че подават данъчните си документи в това управление.

Белкнап огледа отново за нещо необичайно. Дали не забеляза нещо?

— И? — подкани я той.

— Не попаднах на злато или нещо такова. Но той ми каза, че се съхраняват документи сигурно от десетилетия.

— Съхраняват се къде?

— Всичко е събрано в хранилище в Розендейл, Ню Йорк — отговори Андреа.

— Е, и какво? Фалшиви документи се попълват непрекъснато.

— Няма две мнения. Но е различно, когато си имаш работа с частни данъчни декларации, които се проверяват под лупа. Това трябва да са автентични документи и поне донякъде верни. Едва ли съдържат цялата истина, но може би ще се намерят достатъчно солидни данни като за начало.

Сервитьорката донесе две чинии. Специалният френски пълнен хляб, който той поръча.

— Извинявайте, че се забавихме — каза тя. — Но Бени отиде отсреща да купи сирене маскарпоне. Не искаше да те разочарова.

— Бени никога не ме е разочаровал — каза Белкнап.

— Тя си мисли, че си ченге, нали? — попита Андреа, след като сервитьорката се отдалечи.

— Тя си мисли, че съм някакво ченге, но не е сигурна какво. Федерален инспектор може би. Държа ги в неведение. Тук харесват ченгетата.

— Защото нямат какво да крият.

— Или защото имат.

— И така, Дог ще ми помогне да се добера до това място в Розендейл.

— А, имаш предвид документите.

— Някъде в миналото на тази фондация трябва да има някаква пукнатина. Нещо изобличително. Ключ. Слабост, която може да бъде използвана. Нещо. Винаги има по нещо.

— Да, в книгите и във филмите. В истинския живот често няма нищо. Не ми е приятно точно аз да ти го казвам. Но историите са едно нещо, а животът — съвсем друго.

Андреа поклати тава.

— Мисля, че ние живеем чрез истории. Организираме живота си около истории. Питаш ме коя съм, ще ти разкажа една история. Но историите се променят. Аз имах своя история за моята майка. Когато тази история започна да се разпада, и аз започнах да се разпадам. Ти имаш история за Джаред Райнхарт, за всичко, което е направил за теб, и тази история те задължава да го спасиш дори с цената на твоя живот. Не съществува нищо друго извън този разказ.

— Замисляла ли си се някога, че си прекарала твърде много време в класната стая? — Белкнап я погледна развеселен. — Дължа живота си на Джаред Райнхарт. И това е. Не се опитвай да усложняваш нещата. — Погледна я строго. — Опитай френското хлебче.

— Защо? Аз не съм го поръчвала. Това е толкова типично мъжко поведение. Да наложиш господство чрез храната. — Тя примигна. — Исусе, превръщам се в злобна колежанка.

Изведнъж той настръхна.

— Време е да тръгваме.

— И кой го казва? — попита Андреа, но после забеляза изражението на лицето му и се смрази.

— Някакъв тип от „Федекс“ отсреща през улицата. — Белкнап говореше през стиснати зъби. — Прави доставка.

— Е, и?

— Неподходящо време. От „Федекс“ не правят доставки в четири часа. — Той остави пари на масата. — Върви след мен.